— Слънчева Светлина, Минаваща през Леда — каза, заеквайки, Съни. — Въпреки че Съни ми харесва. Хубаво е.
— Както и да е — продължи Кайл, след като се прокашля. — Тя изобщо нямаше нищо против да разговаря с мен. Не беше уплашена, както си бях представял, така че разговаряхме. — Той замълча за момент. — Радваше се да ме види.
— Непрекъснато го сънувах — прошепна Съни. — Всяка нощ се надявах Търсачите да го хванат. Толкова ми липсваше… Когато го видях, си помислих, че пак го сънувам.
Шумно преглътнах. Кайл се пресегна през мен и докосна бузата й.
— Тя е добро дете, Скит. Не можем ли да я пратим в някое наистина хубаво място?
— Точно това исках да я попитам. Къде си живяла, Съни?
До мен едва-едва достигнаха приглушените гласове на другите, които поздравяваха Труди при пристигането й. Бяхме с гръб към тях. Искаше ми се да видя какво става, но същевременно бях доволна от краткото отклонение. Опитах се да се съсредоточа върху плачещата душа.
— Само тук и на Мечките. Бях там в продължение на пет живота, но тук повече ми харесва. Не съм изкарала дори четвърт от тукашния си живот!
— Знам. Повярвай ми, разбирам те. Има ли обаче някое място, където си искала да отидеш? Може би на Планетата на Цветята? Там е хубаво. Била съм.
— Не искам да съм растение — каза ми тя.
— Паяците… — започнах аз, но не се доизказах. Паяците не бяха подходящо място за Съни.
— Уморих се от студ и харесвам цветове.
— Знам — казах с въздишка аз. — Не съм била Делфин, но съм чувала, че там е хубаво. Цветове, движение, семейство…
— Всички са много далеч. Докато стигна там, Кайл ще бъде… Той ще бъде… — Тя изхлипа и се разплака отново.
— Нямате ли някакви други възможности? — попита нетърпеливо Кайл. — Няма ли и много други места?
Чух Труди да говори на домакина на Лечителката, но не се опитах да разбера какво казва. Нека за момент човеците да се погрижат за себеподобните си.
— Не и такива, за които заминават междупланетните космически кораби — отвърнах му аз и поклатих глава. — Има много светове, но само няколко, повечето от тях са от по-новите, са все още отворени за заселване. Съжалявам, Съни, но освен това трябва да те изпратя надалеч. Търсачите искат да открият тукашните ми приятели и ако могат, биха те върнали обратно, за да им покажеш пътя.
— Та аз дори не го знам — изхлипа тя. Рамото ми беше мокро от сълзите й. — Той ми закри очите.
Кайл ме погледна така, сякаш можех да измисля някакво чудо и всичко да се нареди идеално. Като лекарствата, които бях донесла, почти като някаква магия. Обаче знаех, че не мога да върша чудеса, завършващи с щастлив край, поне за тази част от уравнението, която се отнасяше за душата.
Погледнах го безпомощно.
— Възможностите са само Мечките, Цветята и Делфините — казах му аз. — Няма да я изпратя на Огнената Планета. Не се притеснявай, Съни. Делфините ще ти харесат. Ще са мили. Разбира се, че ще са мили.
Тя се разрева още по-силно. Въздъхнах и продължих:
— Съни, трябва да те попитам за Джоди.
Усетих как до мен Кайл се вцепени.
— Какво за нея — изхлипа тя.
— Тя… с теб ли е там вътре? Чуваш ли я?
Съни подсмръкна и ме погледна.
— Не разбирам какво имаш предвид.
— Тя говори ли ти понякога? Усещаш ли мислите и?
— На моето… тяло ли? Нейните мисли? Тя няма никакви. Сега тук съм само аз.
Бавно кимнах.
— Това лошо ли е? — прошепна Кайл.
— Не знам достатъчно, за да ти кажа. Макар че може би не е добре.
Кайл присви очи.
— От колко време си тук, Съни?
Тя се намръщи и се замисли.
— Колко време мина, Кайл? Пет години? Шест? Ти изчезна преда да се прибера у дома.
— Шест — каза той.
— И на колко си години? — попитах я аз.
— На двадесет и седем.
Това ме изненада — беше толкова мъничка и изглеждаше толкова млада. Не можех да повярвам, че е с шест години по-голяма от Мелани.
— Това има ли значение? — попита Кайл.
— Не съм сигурна. Изглежда, че колкото повече време някой прекарва като човек, преди да стане душа, той има по-добра възможност да се… възстанови. Колкото по-голяма част от живота си е прекарал като човек, колкото повече спомени е имал, колкото повече познати е имал, колкото повече години е бил наричан с истинското си име… Не знам.
— Двадесет и една години достатъчни ли са? — попита обзет от отчаяние той.