Благодаря.
Обгърнах врата му с ръце и се придърпах по-близо до него, докато устните ми докоснаха неговите. Той ме прегърна и ме притисна по-силно до гърдите си. Устните ни се раздвижиха едновременно и се сляха така, като че ли никога нямаше да се разделят, като че ли разделянето не беше неизбежно, и аз усетих соления вкус на сълзите ни. Неговите и моите.
Нещо започна да се променя. Когато тялото на Мелани докосваше тялото на Джаред, то беше като някакъв буен огън — като бърз пламък, който се носи по повърхността на пустинята и поглъща всичко по пътя си.
С Иън беше различно. Много по-различно, защото Мелани не го обичаше така, както го обичах аз. Затова когато той ме докосна, го почувствах някак по-дълбоко и по-бавно, не като буен огън, а като разтопената лава дълбоко под повърхността на земята. Беше прекалено дълбоко, за да се усети горещината й, но тя се движеше неотклонно напред и променяше самите основи на света.
Неподатливото ми тяло беше като мъгла между нас, като някаква плътна завеса, но все пак достатъчно прозрачна, за да мога да видя през нея какво става. Тя променяше мен, не нея. Беше почти като металургичен процес дълбоко в центъра на това, което бях, нещо, което вече бе започнало и вече бе почти споено. Обаче тази дълга, непрекъсвана целувка довърши процеса. Изпепеляваща и пронизваща, тя като че ли пусна новата сплав, съскаща в студената вода, и тя стана твърда и завършена. Несломима.
Тогава отново заплаках, давайки си сметка, че тя вероятно беше променила и него, този мъж, който беше толкова нежен, че би могъл да бъде душа, и същевременно толкова силен, колкото би могъл да бъде само един човек.
Той премести устни към очите ми, но вече беше твърде късно. Процесът беше завършен.
— Не плачи, Скит. Не плачи. Ти ще останеш при мен.
— Цели осем живота — прошепнах разтреперана аз, опряла устните си в брадата му. — Цели осем живота не намерих някого, заради когото бих останала на дадена планета, когото да последвам, когато си тръгне. Никога не успях да си намеря партньор. Защо сега? Защо теб? Ти не си от моя вид. Как би могъл да бъдеш мой партньор?
— Това е една странна вселена — прошепна той.
— Не е честно — проплаках аз, повтаряйки думите на Съни.
Не беше честно. Как можах да намеря това, да намеря любовта в този единадесети час — и сега трябваше да я изоставя? Беше ли честно, че душата и тялото ми не можеха да се помирят? Беше ли честно, че трябваше да обичам и Мелани? Беше ли честно, че Иън ще страда? Ако някой заслужаваше да бъде щастлив, това беше тъкмо той. Не беше честно, не беше редно и дори не беше… логично. Как можах да му причиня това?
— Обичам те — прошепнах аз.
— Не го казвай така, като че ли си сбогуваш.
Но трябваше да го сторя.
— Аз, душата на име Скитница, те обичам, човеко, Иън. И това никога няма да се промени, независимо какво ще стане с мен. — Подбрах внимателно думите, за да няма лъжа в гласа ми. — Ако бях Делфин или Мечка, или Цвете, това нямаше да има значение. Аз винаги щях да те обичам, винаги щях да те помня. Ти щеше да бъдеш единствения ми партньор.
Ръцете му се вцепениха за миг, а после ме стиснаха още по-здраво и отново почувствах яда в тях. Беше ми трудно да дишам.
— Повече никъде няма да скиташ. Ще останеш тук.
— Иън…
Обаче сега гласът му беше рязък — гневен, но също и делови.
— Това не е само заради мен. Ти си част от това общество и няма да бъдеш изритана от него без да има обсъждане. Ти си много по-важна за всички нас — дори и за тези, които никога не биха го признали. Ти си ни нужна.
— Никой не иска да ме изрита, Иън.
— Не. Дори и ти самата, Скитнице.
Той отново ме целуна. Този път с връщането на гнева — по-грубо. Ръката му сграбчи в юмрук косата ми и той отдръпна лицето ми на сантиметър от неговото.
— Приятно или неприятно? — попита Иън.
— Приятно.
— Така си и помислих — изпъшка той.
Отново ме целуна. Ръцете му така здраво притискаха ребрата ми, устните му така ожесточено се впиваха в моите, че скоро главата ми се замая и аз едва си поемах дъх. Отпусна леко хватката си и устните му се плъзнаха в ухото ми.
— Хайде да вървим.
— Къде? Къде отиваме? — Нямаше да отида никъде. Знаех го. И въпреки това как заби сърцето ми, когато си помислих, че отивам някъде, където и да е, с Иън. Той беше мой така, както Джаред никога нямаше да бъде. Така, както това тяло никога нямаше да бъде негово.