За пръв път лъжите ми подействаха. Забелязах как Джаред и Джеб тревожно се спогледаха. Не бяха мислили за това — че мога да стана някоя, на която да нямат доверие, да се превърна в опасност. Иън вече се бе приближил, за да ме прегърне. Той изсуши сълзите ми в гърдите си.
— Всичко е наред, скъпа. Не е нужно да бъдеш някой друг. Нищо няма да се промени.
— Почакай, Скит — рече Джеб и проницателните му очи ме гледаха още по-пронизително. — Как заминаването на друга планета би могло да ти помогне? Ти пак ще си паразит, дете!
При споменаването на грубата дума Иън рязко се отдръпна от мен. Аз също трепнах, защото Джеб, както винаги, беше много проницателен. Те чакаха отговора ми — всички, с изключение на доктора, който знаеше какъв е истинският отговор. Този, който нямаше да дам. Опитах се да говоря само верни неща:
— На другите планети е различно, Джеб. Там няма никаква съпротива, а и самите домакини са различни. Те не са така индивидуализирани като човеците, емоциите им са много по-слаби. Нямат чувството, че някой е откраднал живота им. Не го чувстват така, както вие тук. Никой няма да ме мрази. А и ще бъда твърде далеч, за да мога да ви навредя. Ще се чувствате по-сигурни…
Последната част прозвуча прекалено много като лъжа, каквато всъщност си беше, затова не довърших. Джеб ме изгледа с присвити очи и аз извърнах глава.
Опитах се да не гледам към доктора, но не можах да се сдържа и му хвърлих един бърз поглед, за да се уверя, че е разбрал. Той отвърна на погледа ми. Беше очевидно, че се измъчваше и ми стана ясно, че е разбрал. Побързах да сваля очи от него, но забелязах, че Джаред се взира в доктора. Беше ли забелязал мълчаливата размяна?
Джеб въздъхна:
— Това е… голяма каша — заяви мрачно той, замислен върху дилемата.
— Джеб — обадиха се едновременно Иън и Джаред. И двамата рязко млъкнаха и се изгледаха намръщени.
Всичко това беше чисто губене на време, а аз имах само часове. Само още няколко часа. Сега вече го знаех със сигурност.
— Джеб — казах тихо, гласът ми едва се чуваше заради ромоленето на потока, но всички се обърнаха към мен, — не е нужно да решиш точно сега. Докторът трябва да провери как е Джоди, а и аз бих искала да я видя. Освен това не съм яла нищо цял ден. Защо не преспиш тази нощ и после да решиш. Утре ще можем пак да поговорим. Имаме много време да помислим върху това.
Лъжи. Щяха ли да се хванат?
— Добра идея, Скит. Мисля, че всички тук бихме могли да си поотдъхнем малко. Иди и хапни нещо. После нека да преспим и ще видим.
Сега много внимавах да не погледна към доктора, дори и когато му заговорих:
— Ще дойда да ти помогна за Джоди, след като се нахраня, докторе. Ще се видим по-късно.
— Добре — отвърна уморено той.
Защо не го каза непринудено? Той беше човек — би трябвало да умее добре да лъже.
— Гладна ли си? — попита тихо Иън и аз кимнах. Оставих го да ми помогне да се изправя. Вкопчи се в ръката ми и аз разбрах, че вече няма да ме пусне. Това не ме разтревожи. Той спеше дълбоко, също като Джейми.
Когато излязохме от тъмната пещера, усетих поглед върху гърба си, но не бях сигурна чий беше. Трябваше да свърша само още няколко неща. По-точно три. Три последни неща.
Първо ядох.
Не беше редно да измъчвам тялото на Мел с глад. Освен това, откакто ходех на акции, храната беше по-добра. Беше нещо, което очакваш с нетърпение, а не такова, което просто трябва да изтърпиш. Накарах Иън да отиде за храната и да ми я донесе, докато стоях скрита сред полуизрасналите класове пшеница, засадени на мястото на царевицата. Казах на Иън истината, за да ми помогне.
Избягвах Джейми. Не исках да го изплаша с решението си. За него щеше да е по-тежко, отколкото за Джаред или Иън — двамата държаха различни страни. Джейми обичаше и двете ни, щеше да се измъчва по равно и за двете.
Иън престана да спори с мен. Хранехме се в мълчание, а едната му ръка продължаваше да ме държи здраво през кръста.
Второ, отидох да видя Съни и Джоди.
Очаквах да видя три лъскави криоконтейнера върху бюрото на доктора и се изненадах, че по средата още стояха само тези на двамата Лечители. Докторът и Кайл се бяха надвесили над кушетката, върху която лежеше неподвижна Джоди. Отидох бързо при тях, канейки се да попитам къде е Съни, но когато се приближих, видях, че Кайл държи под мишница един зает криоконтейнер.