Погледнах в посоката, от която идваше гласа му. Когато го видях да стои, огрян от слънчевата светлина с включен криоконтейнер в ръце, спомените от предишния ми живот изведнъж нахлуха в главата ми.
— Докторе! — казах задъхана с пискливия си, немощен глас. — Докторе, ти обеща! Закле ми се, Юстас! Защо? Защо наруши думата си?
Докосна ме смътен спомен за нещастие и болка. Това тяло никога преди не е чувствало такава агония. Отдръпнах се от нея като ужилена.
— Понякога дори честният човек отстъпва пред принудата.
— Принуда? — обади се сърдит, ужасно познат глас.
— Бих казал, че опрян в гърлото нож може да се счита за принуда, Джаред.
— Ти знаеше, че няма да го използвам наистина.
— Не го знаех. Беше много убедителен.
— Шшт, всичко е наред — каза тихо Иън. Дъхът му издуха кичури златиста коса от лицето ми — привичен жест. — Наистина ли мислиш, че можеш да ни напуснеш по този начин, Скит? — Той въздъхна, но въздишката му изразяваше радост.
Иън беше щастлив. Това прозрение направи тревогата ми по-лека и лесна за понасяне.
— Казах ти, че не искам да съм паразит — прошепнах аз.
— Пуснете ме — заповяда някогашният ми глас. Точно тогава видях лицето си, онова силното, загорялото от слънцето, с източени черни вежди над светлокафявите очи с формата на бадеми, острите, изпъкнали скули. Видях го не като отражение, а така, както винаги го бях виждала преди. — Слушай, Скит. Знам точно какво не искаш да бъдеш. Но ние сме хора, егоисти сме и невинаги правим това, което е правилно. Няма да те пуснем да си отидеш. Примири се.
Начинът, по който тя говореше, напевният й тон, а не гласът, ме върнаха към спомена за мълчаливите разговори, гласът в главата ми, този на моята сестра.
— Мел? Мел, ти си добре!
Тя се усмихна и се наведе да ме прегърне. Беше по-едра, отколкото си спомнях да съм била.
— Разбира се, че съм. Не беше ли тъкмо затова цялата драма? Ти също ще си добре. Не постъпихме глупаво в случая. Не сграбчихме първото тяло, което видяхме.
— Нека й разкажа, оставете ме аз да й разкажа — Джейми застана до Мел. Около кушетката започна да става много оживено. Разклати се. Взех ръката му и я стиснах. Ръцете ми бяха толкова немощни. Дали изобщо почувства стискането?
— Джейми!
— Здравей, Скит! Това е страхотно, нали? Сега си по-малка от мен! — Той победоносно се ухили.
— Но пак по-стара. Аз съм почти… После млъкнах и рязко промених остатъка от изречението. — След две седмици е рожденият ми ден.
Може да бях неориентирана и объркана, но не бях глупава. Опитът ми с Мелани не беше отишъл напразно. Бях се научила на много неща от тях. Иън в никакъв случай не беше по-малко достоен от Джаред и аз нямах намерение да изпитам разочарованията, които беше имала Мелани. Затова излъгах и си дадох още една година.
— Ще стана на осемнадесет.
С крайчеца на окото си забелязах как Мелани и Иън изтръпнаха от изненада. Това тяло изглеждаше много по-младо от истинската му възраст, която беше някъде около седемнадесет.
Тъкмо тази малка лъжа, тази предварителна заявка към партньора ми ме накара да разбера, че щях да остана тук. Че щях да бъда с Иън и останалите от семейството ми. Почувствах стягане в гърлото, усетих го странно подуто.
Джейми потупа лицето ми, за да му обърна внимание. Изненадах се, когато видях колко голяма е ръката му върху бузата ми.
— Позволиха ми да участвам в акцията, с която трябваше да те вземем.
— Знам — казах тихо аз. — Спомням си… Да, Вет си спомни, че те е видяла там. — Погледнах сърдито Мел, а тя само сви рамене.
— Опитахме се да не я изплашим — каза Джейми. — Тя беше толкова… изглеждаше толкова крехка. И мила. Заедно я избрахме, но аз бях този, който трябваше да реши! Виждаш ли, Мел каза, че трябва да вземем някоя млада — някоя, която има по-голям процент живот като душа или нещо подобно. Обаче не и прекалено млада, защото знаеше, че няма да искаш да си дете. Джаред хареса това лице, защото каза, че никой няма да не му вяр… да не му вярва. Ти изобщо не изглеждаш опасна, тъкмо обратното. Джаред каза, че всеки, които те види, ще иска съвсем естествено да те защити, нали така, Джаред? Обаче все пак аз имах последната дума, защото търсех някоя, която да прилича на теб. И си помислих, че тя изглежда като теб. Защото приличаше на ангел, а и ти си добра като ангел. И наистина красива. Знаех си, че ще си красива — каза Джейми и се ухили до уши. — Иън не дойде. Остана тук с теб — каза, че не го интересува как изглеждаш. Не позволи на никого да докосне дори с пръст контейнера ти, дори на мен или на Мел. Обаче този път докторът ми позволи да гледам. Беше страхотно, Скит. Не знам защо не ми позволяваше да гледам преди. Но не ми позволиха да помагам. Иън не позволи на никого да те докосне.