Выбрать главу

Иън стисна ръката ми и се наведе да прошепне нещо през тази голяма коса. Гласът му беше толкова тих, че само аз можах да го чуя:

— Държах те в ръката си, Скитнице. А ти беше толкова красива.

Очите ми се навлажниха и трябваше да подсмръкна.

— Харесва ли ти? — попита разтревожен Джейми. — Сърдиш ли се? Вътре с теб няма никой, нали?

— Не мога да кажа, че се сърдя — прошепнах аз. — А и… не намирам никой друг. Само спомените на Вет. Тя е била тук, откакто… не мога да си спомня кога не е била тук. Не мога да си спомня никакво друго име.

— Ти не си паразит — каза твърдо Мелани и докосна косата ми, пое един златист кичур и го остави да се плъзне между пръстите й. — Това тяло не принадлежеше на Вет, но никой няма претенции към него. Изчакахме, за да се уверим, Скит. Опитвахме се да я събудим почти толкова дълго, колкото и Джоди.

— Джоди? Какво стана с Джоди? — изчуруликах аз и от вълнение гласът ми се извиси като на птичка. Помъчих се да стана и Иън ме повдигна — не вложи никакво усилие, никаква сила да помогне на крехкото ми, ново тяло да седне, продължавайки да го крепи с ръка. Сега видях всички лица.

Докторът вече беше изтрил сълзите си. Джеб надничаше зад него с доволно, но същевременно изгарящо от любопитство лице. До него беше една жена, която в първия миг не познах, защото лицето й беше по-оживено, отколкото го бях виждала някога, а и без това не бях имало много време да го гледам. Беше Манди, бившата Лечителка. По-близо до мен беше Джейми с широка, радостна усмивка. Редом с него Мелани, а Джаред зад нея с ръце около кръста й. Знаех, че сега ръцете му няма да намерят покой, ако не докосват тялото й — моето тяло? Че ще я държи винаги колкото може по-близо до себе си и ще мрази всеки сантиметър между тях.

Това ми причини остра, пронизваща болка. Нежното сърце в слабия ми гръден кош потрепери. Никога преди не е било разбивано и не разбираше този спомен.

Със съжаление си дадох сметка, че продължавам да обичам Джаред. Не бях се освободила от това, не бях освободена от ревност за тялото, което той обичаше. Хвърлих бърз поглед на Мелани. Забелязах как тъжно изкриви устните, които някога бяха мои, и разбрах, че тя разбра.

Продължих бързо да оглеждам лицата, наредили се в кръг около леглото ми. Труди и Джефри, Хийт, Пейдж и Анди, Бранд, дори…

След кратко мълчание докторът ми отговори:

— Джоди така и не дойде в съзнание. Опитвахме се толкова дълго, колкото можахме.

В такъв случай Джоди мъртва ли беше? — запитах се аз и неопитното ми сърце се разтуптя. Разбуждах по толкова груб начин това толкова крехко нещо.

Хайди и Лили, Лили, усмихваща се с лека, болезнена усмивка — но не по-малко искрена, въпреки болката…

— Не й позволихме да се обезводни, но нямаше как да я храним. Опасявахме се от атрофия — на мускулите, на мозъка й…

Докато новото ми сърце ме бодеше по-силно от когато и да било преди — бодеше го за жената, която изобщо не познавах, очите ми продължаваха да оглеждат кръга и после замръзнах. Джоди ме гледаше, вкопчила се в Кайл. Усмихна се плахо и изведнъж я познах:

— Съни!

— Трябваше да остана — рече тя почти самодоволно. — Също като теб. — Погледна лицето на Кайл, което беше така измъчено, както никога не го бях виждала, и гласът й стана тъжен. — Обаче се опитвам. Търся я. Ще продължавам да я търся.

— Кайл ни накара да върнем обратно Съни, когато се видя, че може да загубим Джоди — продължи тихо докторът.

Загледах се за момент изумена в Съни и Кайл, а после кръгът свърши. Иън ме наблюдаваше със странна смесица от радост и нервност. Лицето му беше някак по-голямо, отколкото беше преди, но очите така сини, както ги помнех. Котвата, която ме задържа на тази планета.

— Добре ли си там вътре? — попита той.

— Не… знам — признах аз. — Чувствам се много… странно. Също толкова странно, както при смяната на един вид с друг. По-странно, отколкото бих си помислила, че може да бъде. Не… знам.

Сърцето ми отново се разтуптя, когато се вгледах в тези очи и този път това не беше спомен за любов от някакъв друг живот. Усетих устата си пресъхнала, а стомахът ми да трепери. Чувствах мястото, където ръката му докосваше гърба ми по-живо, отколкото бе останалата част на тялото.