Дори Маги и Шарън, макар все още да се опитваха да не ме поглеждат, вече не се държаха така враждебно в мое присъствие.
Тялото ми не беше единствената промяна. Мусоните дойдоха късно в пустинята и аз бях доволна от това.
Така например никога преди не бях усещала миризмата на мокрите от дъжда кактуси. Имах съвсем смътна представа от спомените на Мелани, ама наистина съвсем смътна, но сега миризмата нахлу в душните пещери и те замирисаха на свежо, почти ароматно. Този аромат се задържа в косата ми и ме следваше навсякъде. Усещах го дори в сънищата си.
Освен това Венчелистчета Отворени към Луната беше живяла през целия си живот в Сиатъл и това безкрайно синьо небе и изгарящата жега бяха така объркващи — почти стъписващи — за организма ми, както биха били за обитателите на пустинята надвисналите и натежали от дъжд тъмни облаци. Облаците бяха вълнуващи, едно разнообразие от безбрежното, безформено бледосиньо. В тях имаше дълбочина и движение. Рисуваха картини по небето.
В пещерите на Джеб се направиха големи размествания и голямата зала за забавления — сега превърната в обща спалня за комуната — беше добра подготовка за следващите размествания.
Нужно беше всяко пространство, така че стаите не можеха да останат празни. Въпреки това само новодошлите — Кенди, която най-после си беше спомнила истинското си име — и Лейси приемаха да заемат някогашната стая на Уес. Съжалявах Кенди за бъдещата й съквартирантка, но Лечителката не показа никакви признаци за безпокойство от перспективата.
След края на дъждовете Джейми щеше да заеме свободния ъгъл в пещерата на Бранд и Арън. Мелани и Джаред го бяха изгонили от стаята си в стаята на Иън, преди аз да се преродя в тялото на Вет. Джейми вече не беше толкова малък, за да му дават някакви обяснения.
Кайл работеше по разширяването на една малка пукнатина, в която някога спеше Уолтър, за да бъде готова, когато пустинята отново стане суха. Тя наистина не беше достатъчно голяма за повече от един човек, а Кайл нямаше да бъде там сам.
Вечер в залата за игри Съни спеше свита на топка върху гърдите на Кайл като котенце, което е приятел с някое голямо куче — с някой ротвайлер, на който има безгранично доверие. Съни беше винаги с Кайл. Не можех да си спомня да съм ги виждала неприлепени един към друг, откакто за пръв път отворих тези сребристосиви очи. Кайл не преставаше да се чувства изумен и прекалено погълнат от тази невъзможна връзка, която така и не можеше да си обясни, за да се огледа наоколо и да се заинтересува от нещо друго. Не се отказваше от Джоди, но когато Съни се притискаше към него, той нежно я обгръщаше с ръце.
Преди дъжда всички пространства бяха заети, затова останах при доктора в болницата, която вече не ме плашеше. Кушетките не бяха удобни, но това беше много интересно място. Кенди си спомни подробностите от живота на Лятна Песен по-добре, отколкото от своя собствен живот и сега болницата се беше превърнала в място за чудеса.
След дъжда докторът вече нямаше да спи в болницата. Първата нощ в залата за игри Шарън завлече дюшека си точно до неговия, без да каже и дума за обяснение. Може би причината за това беше възхищението на доктора от Лечителката, макар да се съмнявах, че е забелязал колко красива е по-възрастната жена. Той се възхищаваше най-вече от познанията й. Или пък просто Шарън беше готова да прости и да забрави. Надявах се това да е отговорът. Беше хубаво да си мисля, че с течение на времето дори Шарън и Маги можеха да станат по-общителни.
Аз също нямаше да остана повече в болницата. Решителният разговор с Иън можеше и никога да не се състои, ако не беше Джейми. Устата ми пресъхваше и дланите ми се изпотяваха винаги, когато си помислях да го започна. Ами ако тези чувства в болницата, тези чудесни няколко мига на сигурност, непосредствено след като се бях събудила в това тяло, се окажеха илюзия? Ако ги бях изтълкувала погрешно? Знаех, че за мен нищо не се е променило, но как бих могла да бъда сигурна, че Иън чувстваше същото? Тялото, в което се беше влюбил, все още беше тук!