Ако можех да измисля начин, бих измъкнала Мелани от ръцете на Търсачката. Ще е много трудно. Не, направо невъзможно.
Ще опитам.
Обещах й го, но тя не ме слушаше. Продължаваше да сънува.
Отказваш се сега, когато е твърде късно да се откажеш от помощ, помислих си аз.
Опитах се да стоя настрана от червения каньон в главата й, но и аз бях отново там, независимо колко старателно се опитвах да се вглеждам в колите, които профучаваха край мен, в красивите облаци, които се носеха над главата ми. Не можех да се освободя напълно от сънищата й. Бях запомнила лицето на Джаред, гледано от хиляди различни ъгли. Наблюдавах внезапно порасналия Джейми, който преди винаги е бил само кожа и кости. Ръцете ме боляха от желание да прегърна и двамата — не, усещането бе по-силно от болка. Беше като пробождане с нож, направо непоносимо. Трябваше да се измъкна.
Носех се почти слепешката по тесния двулентов път, а пустинята бе станал дори по-еднообразна и мъртва отпреди. Беше още по-равна и безцветна. Щях да пристигна в Тусон доста преди да е станало време за вечеря. Вечеря. Днес още не бях яла и стомахът ми изкъркори, когато осъзнах това.
Там Търсачката ще ме чака. Стомахът ми се преобърна и моментално изпитах желание да повърна. Машинално отдръпнах крака си от педала на газта.
Погледнах картата на седалката до мен. Скоро щях да стигна до малка бензиностанция при едно място, което се наричаше Пикачо Пийк. Може би щях да спра там, за да хапна нещо. Щях да отложа срещата с Търсачката с още някоя и друга ценна минута.
Докато мислех за непознатото наименование Пикачо Пийк, усетих странна, сдържана реакция от страна на Мелани. Не можах да разбера какво точно означаваше. Била ли е там и друг път? Порових се в паметта и за някакъв спомен, за някаква гледка или миризма, която да съответства на наименованието, но не открих нищо.
Пикачо Пийк. Отново усетих същия изострен интерес, който Мелани се опитваше да потисне. Какво означаваше думата за нея? Тя се оттегли в някакви далечни спомени, за да ме избегне. Това засили любопитството ми. Започнах да карам малко по-бързо, като се питах дали гледката на мястото ще отприщи някакъв спомен.
На хоризонта започнаха да се виждат очертанията на самотен планински връх — не масивен, с нормални размери, но се извисяваше над ниските, грубо изсечени хълмове от по-близката ми страна. Имаше необикновена, рязко отличаваща се форма. Мелани го наблюдаваше как расте все повече пред очите й, като се преструваше на безразлична.
Защо се правеше, че не я интересува, когато беше очевадно, че е тъкмо обратното. Смути ме силната й съпротива, когато се опитах да разбера причината. Не можех да надникна по никакъв начин през предишната гладка стена. Усетих я по-дебела от обикновено, макар да си мислех, че вече почти е изчезнала.
Опитах се да не й обръщам внимание, защото не ми се искаше да мисля, че Мелани става все по-силна. Вместо това наблюдавах върха като проследявах очертанията му на фона на бледото, горещо небе. В него имаше нещо познато. Нещо, което бях сигурна, че разпознавам, макар да бях уверена, че и двете никога не сме били там преди. Като че ли за да отвлече вниманието ми, неочаквано Мелани се впусна в ярки сломени за Джаред.