След малко тя ме върна назад във времето с много по-стар спомен, за който от дълго време не се е сещала. С изненада установих, че едва напоследък свързваше тези спомени — старите с по-новите — след като бях вече тук. Тъкмо затова линиите се бяха изплъзнали от внимателния й контрол, въпреки факта, че са едни от най-съкровените й тайни. Тъкмо поради внезапното й откритие.
В този смътен отдавнашен спомен Мелани седеше в скута на баща си със същия албум в ръце — по онова време не така оръфан, — разтворен пред нея. Ръцете й бяха мънички, а пръстчетата къси. В това тяло споменът за детството предизвикваше много странно усещане. Бяха на първата страница.