Държиш се детински.
Тя отново отказа да отговори. Продължих към четирите остри върха, а Мелани се намуси.
Когато слънцето изчезна зад хълмовете, нощта бързо легна върху пейзажа: в продължение на минута пустинята се озари в оранжевото на залеза и след това настъпи мрак. Намалих скоростта и заопипвах таблото, за да намеря ключа за фаровете.
Да не си се побъркала? — изсъска Мелани. Имаш ли представа колко ясно ще се виждат фаровете на това място? Някой със сигурност ще ни забележи.
Тогава какво да правим сега?
Надявам се, че облегалката на седалката се спуска назад.
Оставих мотора да работи на празен ход, докато се опитвах да измисля някакъв друг вариант за спане, освен този в колата. Мелани търпеливо чакаше, макар да знаеше, че няма да намеря друг.
Да ти кажа право, това си е чиста лудост — рекох аз, спрях колата и изключих двигателя. — Цялата тази работа. Всъщност тук не би могло да има някой. Нищо няма да намерим и безнадеждно ще се загубим, докато се опитваме. — Изпитвах смътно усещане за физическа опасност в това, което планирахме… да се скитаме навън в жегата без сигурен план и път за връщане. Знаех, че Мелани съзнава опасността много по-ясно, но спестяваше подробностите.
Не отговори на обвиненията ми. Тези проблеми не я безпокояха. Разбирах, че би предпочела да се скита сама из пустинята през остатъка от живота си, отколкото да се върне към живота, който имах преди. Дори без заплахата от Търсачката за нея това беше за предпочитане.
Свалих колкото можах назад облегалката на седалката. Не беше достатъчно, за да се чувствам удобно. Съмнявах се, че ще мога да заспя, но имаше толкова много неща, за които не си позволявах да мисля. Мелани също мълчеше.
Затворих очи и не можах да установя някаква голяма разлика между спуснатите ми клепачи и безлунната нощ. После с неочаквана лекота заспах.
Глава 11
Обезводнена
— Добре! Беше права, беше права! — изрекох гласно думите аз.
Наоколо нямаше никой, който да ме чуе.
Мелани не каза „Нали те предупредих“. Не и с толкова много думи. Но чувствах обвинението в мълчанието й.
Все още не исках да напусна колата, макар сега това да беше безполезно от моя страна. Когато бензинът свърши, я пуснах по инерция по оставащия наклон, докато не се заби с носа напред в един плитък трап — тясно ручейче, прекарано от последния голям дъжд. Сега гледах разсеяно през предното стъкло към огромната, празна равнина и чувствах как стомахът ме присвива от обзелата ме паника.
Трябва да вървиш, Скитнице. Ще става все по-горещо.
Ако не бях упорствала да пропилея една четвърт от резервоара, за да стигна до подножието на втория знак, само за да установя, че третият вече не се вижда оттам и трябваше да обърна и да се върна обратно, щяхме да сме изминали още много път нататък по пясъчното дъно на пресъхналия поток и щяхме да бъдем много по-близо до следващата цел. Благодарение на мен сега трябваше да вървим пеша.
Натоварих една по една бутилките с вода в чантата. Движенията ми бяха ненужно демонстративно бавни; прибавих също така бавно към тях остатъка от вафлите. През всичкото време Мелани изгаряше от нетърпение да тръгна. То й пречеше да мисли и да се съсредоточи върху каквото и да било. Например върху въпроса какво ще стане с нас.
Хайде, хайде, хайде — продължи да повтаря тя, докато най-после се измъкнах, вдървена и непохватна от колата. Докато се изправях, гърбът ми пулсираше. Бодеше ме от неудобната поза, в която бях спала през нощта, а не от тежестта на чантата. Тя не беше толкова тежка, когато я повдигнах на раменете си.
Сега покрий колата — нареди ми тя и ме накара да накъсам клонки от храстите наоколо и да ги наредя върху лъскавия покрив:
Защо?
В тона й усетих, че ме мисли за много глупава, след като не мога да се сетя.
За да не може никой да ни открие.
Ами ако искам да ме намерят? Ако тук няма нищо, освен жега и пръст? Няма как да се върнем у дома!
Дом ли? — попита тя и запрати към мен поредица от нерадостни образи: празния апартамент в Сан Диего, една от най-отблъскващите физиономии на Търсачката, точката, с която беше отбелязан Тусон на картата… а после съвсем за кратко случайно се мерна по-жизнерадостната атмосфера на червения каньон. — Че къде би могъл да бъде той?