Не, не могат. Чичо Джеб никога няма да им позволи да ме наранят.
Чичо ти Джеб не знае, че си тук — припомних й аз.
Кажи му!
Загледах се в лицето на стария човек. Гъстата, бяла брада ми пречеше да видя устата му, но очите му не святкаха като на другите. С крайчеца на окото си забелязах, че някои от тях преместиха погледите си от мен към него. Чакаха го да отговори на въпроса, който му бяха задали. Чичо Джеб се взираше в мен, без да им обръща внимание.
Не мога да му кажа, Мелани. Няма да ми повярва. Ако помислят, че ги лъжа, ще решат, че съм Търсач. Сигурно имат достатъчно опит, за да знаят, че само един Търсач би си измислил история, имаща за цел да проникне сред тях.
Мелани веднага разбра, че съм права. Самата дума Търсач я накара да потръпне от омраза и й беше ясно, че тези непознати биха реагирали по същия начин.
Всъщност това няма значение. Аз съм душа, а това им е достатъчно.
Онзи с мачетето — най-едрият мъж сред тях, чернокос, със странно светла кожа и живи сини очи — издаде звук на отвращение и се изплю на земята. Пристъпи крачка напред и бавно вдигна дългото острие.
По-добре по-бързо, отколкото бавно. По-добре да бъдем убити от тази груба ръка, отколкото от моята. По-добре ще е да не умра като някаква насилница и да не нося отговорност за пролятата кръв на Мелани и за моята собствена.
— Почакай, Кайл. — Джеб произнесе думите без да бърза, почти небрежно, но мъжът спря. Направи гримаса и се извърна към чичото на Мелани.
— Защо? Каза, че си се уверил. То е едно от тях.
Разпознах гласа — беше същият, който беше попитал Джеб защо ми е дал вода.
— Е, да, така е. Тя със сигурност е такава. Но всичко е малко по-сложно.
— Как? — зададе въпроса друг мъж, който застана до големия, чернокос Кайл.
Двамата си приличаха толкова много, че вероятно бяха братя.
— Виждаш ли, същевременно това тук е и племенницата ми.
— Не, вече не е — отвърна троснато Кайл. Отново се изплю и направи още една заплашителна крачка към мен, като държеше готов ножа в ръце. От начина, по който раменете му се приведоха напред, разбрах, че няма да бъде спрян отново с думи. Затворих очи.
Чуха се две остри щраквания на метал и някой ахна. Отново отворих очи.
— Казах да почакаш, Кайл. — Гласът на чичо Джеб продължаваше да е спокоен, но сега държеше здраво в ръцете си дългата пушка и дулата й бяха насочени към гърба на Кайл. Той замръзна на мястото си само на крачки от мен. Мачетето остана вдигнато във въздуха над рамото му.
— Джеб — викна ужасен братът — какво правиш?
— Отдръпни се от момичето, Кайл.
Той се обърна с гръб към нас и погледна ядосан Джеб.
— Това не е момиче, Джеб.
Джеб сви рамене, но продължи да държи здраво пушката, насочена към Кайл.
— Трябва да обсъдим някои неща.
— Докторът може да научи нещо от него — обади се един дрезгав женски глас.
Аз се свих при тези думи, защото чух в тях най-опасните си страхове. Когато Джеб току-що ме беше нарекъл своя племенница, у мен наивно припламна някаква надежда, че ще живея, че може да се смилят над мен. Колко бях глупава да го помисля дори за секунда. Смъртта щеше да бъде единственото милосърдие от тези същества, на което можех да се надявам. Погледнах жената, изрекла думите, и с изненада видях, че беше също толкова стара, колкото и Джеб, може би дори по-стара. Косата й беше по-скоро тъмносива, отколкото бяла и затова преди не бях забелязала възрастта й. Лицето й беше цялото в бръчки, които се спускаха надолу на сърдити черти. Обаче зад тези черти имаше нещо познато.
Мелани направи връзката между това старо лице и едно друго, по-гладко в паметта й.
— Лельо Маги? Ти си тук? Как е възможно? А Шарън… — Всичките думи бяха на Мелани, но изскочиха от моята уста и аз не можах да ги спра.
Дългото ни съвместно пътуване през пустинята беше направило нея по-силна или мен по-слаба. Или може би причината беше, че се бях съсредоточила върху това от коя посока ще дойде смъртоносният удар. Събирах кураж за убийството ни, а тя се беше събрала отново с роднините си. Мелани успя само наполовина да изрази изненадата си. Жената на преклонна възраст, наречена Маги, се хвърли напред с необичайна за външния й вид бързина. Не вдигна ръката, която държеше черния лост. Аз наблюдавах нея и затова не видях свободната й ръка, която ме удари силно през лицето.