Главата ми отхвръкна назад и после клюмна отново напред. Удари ме отново.
— Не можеш да ни заблудиш, паразит такъв. Знаем как работите. Знаем как добре можете да ни подражавате.
Усетих вкус на кръв от вътрешната страна на бузата си.
Не прави това отново — скарах се аз на Мелани. — Казах ти какво ще си помислят.
Мелани беше твърде шокирана, за да отговори.
— Хайде, хайде, Маги — започна да я успокоява Джеб.
— Не ме успокоявай, стар глупак такъв! Вероятно е довела цял легион такива като нея срещу нас. — Отдръпна се от мен и ме изгледа, както бях притихнала, като че ли бях навита на кълбо змия.
После застана до брат си.
— Не виждам никой — отвърна Джеб. — Хей — извика той и аз се свих изненадана. Не бях само аз. Джеб размаха лявата си ръка над главата си, но дясната продължаваше да стиска здраво пушката. — Елате насам!
— Млъквай — скара му се Маги и го блъсна в гърдите. Макар да имах основателна причина да считам, че е силна, Джеб не се помръдна.
— Сама е, Маги. Беше почти умряла, когато я намерих. И сега не е в кой знае каква добра форма. Стоножките не жертват себеподобните си по този начин. Щяха да дойдат за нея много по-скоро от мен. Каквото и да представлява, тя е сама.
Видях образа на дългото насекомо с много крака в главата си, но не направих връзката.
Говори за теб — преведе Мелани. Тя постави образа на грозното насекомо до спомена ми за една ярка сребриста душа. Не видях прилика.
Чудя се откъде знае как изглеждате — рече разсеяно Мелани. Отначало спомените ми за истинския вид на душата бяха нови за нея.
Нямах време да се чудя заедно с Мелани. Джеб вървеше към мен, а другите плътно го следваха. Ръката на Кайл бе вдигната над рамото на Джеб, готова да го спре или да го изблъска встрани. Не можех да кажа.
Джеб прехвърли пушката в лявата си ръка и протегна към мен дясната. Аз я погледнах тревожно в очакване да ме удари.
— Хайде — подкани ме кротко той. — Снощи трябваше да те отведа у дома, след като те докарах толкова далеч. Ще трябва да ни разкажеш малко повече.
— Не! — изръмжа Кайл.
— Ще я отведа обратно — рече Джеб и за пръв път в гласа му усетих по-резки нотки. Под брадата се видя, че бе стиснал зъби и изразът на лицето му беше станал по-непреклонен.
— Джеб! — запротестира Маги.
— Мястото си е мое, Маги. Ще направя, каквото си поискам.
— Стар глупак! — озъби се отново тя.
Джеб протегна ръка и хвана моята, която лежеше свита в юмрук върху бедрото ми. Дръпна я и ме изправи на крака. Не го направи грубо, а по-скоро припряно, като че ли бързаше. А не беше ли още по-жестоко да продължи живота ми заради някакви негови причини?
Аз се заклатих неуверено. Не чувствах много добре краката си — само убождания като с игла, докато кръвта се раздвижваше.
Зад него се чу неодобрително сумтене и то не само от една уста.
— Е, добре, която и да си — рече отново кротко той, — хайде да се махаме оттук, докато не е станало прекалено горещо.
Онзи, който вероятно беше братът на Кайл, сложи ръката си върху тази на Джеб.
— Не можеш просто така да му покажеш къде живеем, Джеб.
— Предполагам, че това няма значение — рече рязко Маги. — То няма да има възможност да разкаже на никого.
Джеб въздъхна и измъкна една шарена кърпа, която до този момент стоеше скрита от брадата, около врата му.
— Това е глупаво — промърмори той, но развърза мръсната материя, корава от засъхналата пот, и направи от нея превръзка за очите ми.
Стоях абсолютно неподвижна, докато той я връзваше, и се борех със засилващата се паника, защото не можех да виждам враговете си. Не можех да виждам, но знаех, че Джеб сложи ръката си върху гърба ми, за да ме насочва. Никой от другите не би бил толкова внимателен.
Тръгнахме напред, според мен в северна посока. Отначало никой не говореше — чуваше се само скърцането на пясъка под краката. Земята беше равна, но аз често се препъвах със схванатите си нозе. Джеб беше търпелив. Насочваше ме почти кавалерски с ръка.
Докато вървяхме, усетих, че слънцето изгря. Някои от стъпките бяха по-бързи от другите. Те се движеха далеч пред нас, докато накрая едва се чуваха. Като че ли с Джеб и мен бяха останали само малцина. Сигурно не съм имала вид на някой, който трябва да е пазен от много хора. Бях прималяла от глад и залитах на всяка крачка. Чувствах главата си замаяна и празна.