Смехът му отвори малка пролука в мъглата и видях за пръв път залата. През влажното куполообразно помещение течаха две реки. Тъкмо техният шум изпълваше ушите ми. Водата бълбукаше над и под червено-кафявата вулканична скала. Джеб говореше така, като че ли бяхме сами и наистина беше така.
Всъщност това беше само една река и един малък поток. Той беше по-близо — плитка сребърна лента от светлина до нас, която лъкатушеше между ниските каменни брегове, сякаш всеки миг можеше да прелее през тях. От шума на неговите леки вълнички се носеше високо, подобно на женски гласове ромолене.
Мъжкото, басово гъргорене идваше от реката, както и гъстите облаци пара, които се издигаха от зейналите дупки в земята близо до далечната стена. Реката беше черна, течеше под нивото на пода на пещерата и се виждаше благодарение на широката ерозия по протежение на цялата зала. Дупките изглеждаха големи и заплашителни. Реката едва се виждаше, като течеше стремително в някакво невидимо и неизмеримо направление. Водата като че ли трептеше, както и горещата пара, която предизвикваше. Звукът от нея също приличаше на кипене на вода.
От тавана висяха няколко дълги, тесни сталактита, които като че ли капеха върху сталагмитите под тях. Три от тях се бяха съединили и бяха образували тънки, черни колони между двете корита с течаща вода.
— Тук трябва да се внимава — предупреди Джеб. — Течението в горещия поток е твърде силно. Ако паднеш в него, заминаваш. Вече се е случвало веднъж. — Той наведе глава при спомена и лицето му стана сериозно.
Бързите, черни талази на подземната река внезапно ме изпълниха с ужас. Представих си как попадам в това парещо течение и потръпнах.
Джеб сложи леко ръка на рамото ми.
— Не се тревожи. Просто внимавай къде стъпваш и всичко ще е наред. Сега — рече той и посочи далечния край на пещерата, където плиткият поток се вливаше в тъмна пещера. — Първата пещера там отзад е баня. Издълбахме пода, за да направим хубава, дълбока вана. За къпането има разписание, но обикновено не е проблем никой да не те вижда. Вътре е тъмно като в рог. Помещението е хубаво и топло, защото е много близко до парата, но водата няма да те изгори като тази в горещия поток тук. През една пукнатина се преминава в друга пещера. Разширихме я достатъчно, за да може свободно да се преминава. Това помещение е в най-далечния край на потока. Там той преминава под земята. Затова направихме от него тоалетна. Удобно и хигиенично. — В тона му имаше самодоволство, като че ли заслугата за творенията на природата беше негова. Е, да, той ги беше открил и подобрил, така че според мен имаше известно основание да се гордее. — Не обичаме да хабим батерии и на повечето от нас е позната всяка издатина на пода, но тъй като ти е за пръв път, можеш да намериш пътя с помощта на това.
Джеб измъкна едно фенерче от джоба си и ми го подаде. Видът му ми напомни за момента, когато той ме намери умираща в пустинята, когато ме погледна в очите и разбра каква съм. Не зная защо споменът ме натъжи.
— Избий си от главата всякакви налудничави идеи, че реката би могла да те изведе оттук или нещо подобно. След като веднъж водата премине под земята, тя повече не се появява на повърхността — предупреди ме той.
Като че ли чакаше да потвърдя, че съм разбрала предупреждението, затова кимнах веднъж с глава. Взех фенерчето от ръката му бавно, като внимавах да не правя никакви резки движения, които могат да го стреснат. Той насърчително ми се усмихна.
Тръгнах бързо в посочената ми посока. Звукът от течащата вода не намаляваше безпокойството ми. Почувствах се много странно далеч от погледа му. Ами ако някой се е скрил в тези пещери, предполагайки, че след време ще се наложи да дойда тук? Дали Джеб ще чуе шума от борбата през какофонията на реките?
Осветих с фенера всички стени на банята, за да видя дали има някакви признаци за засада. Странните трептящи сенки, които правеше, не ме успокоиха много, но не открих основания за страховете си. Ваната на Джеб беше повече с размерите на малък плувен басейн и черна като мастило. Под повърхността човек би могъл да остане невидим, докато може да задържа дишането си… Побързах да премина през тясната пукнатина в дъното на пещерата, за да престана да си въобразявам. Далеч от Джеб бях обзета почти напълно от паника. Не можех да дишам нормално, почти не чувах нищо друго освен собствения си пулс в ушите.