По-скоро тичах, отколкото вървях, когато се върнах обратно в помещението с реките. Да заваря Джеб там, все още в същата поза, все още сам, беше като балсам за разстроените ми нерви.
Дишането и ритъмът на сърцето ми се успокоиха. Не можех да разбера защо този шантав човек ми действаше така успокояващо. Предполагам, както беше казала Мелани, че се дължеше на отчаяните времена.
— Не е съвсем мизерно, нали? — попита ме той и гордо се усмихна.
Отново кимнах веднъж и му върнах фенерчето.
— Тези пещери са голяма придобивка — каза той, когато поехме обратно към тъмния коридор. — Без тях не бихме могли да оцелеем в такава голяма група. Магнолия и Шарън се справяха добре, дори изненадващо добре там в Чикаго, но и те разчитаха прекалено много на късмета си, докато се криеха. Много е хубаво да си отново сред общество. Кара ме да се чувствам отново човек.
Отново ме хвана за лакътя и заизкачвахме грубите стъпала.
— Съжалявам за… помещението, в което те държим. То е най-безопасното място, което можах да измисля. Изненадан съм, че онези момчета те откриха толкова бързо — каза с въздишка Джеб. — Е, Кайл наистина има основания, но мисля, че всичко ще е наред. Трябва да свикне с това как ще бъдат нещата в бъдеще. Може пък да намерим нещо по-приемливо за теб. Ще помисля по въпроса… Всъщност поне докато аз съм с теб, не е нужно да се навираш в онази малка дупка. Ако предпочиташ, можеш да стоиш в коридора заедно с мен. Въпреки че с Джаред… — той не се доизказа.
Слушах го с почуда как се извинява. Беше по-любезен и състрадателен, отколкото се бях надявала, че тези същества могат да бъдат към враговете си. Потупах леко и колебливо ръката върху лакътя ми, опитвайки се по този начин да му дам да разбере, че няма да създавам проблеми. Бях сигурна, че Джаред би предпочел много повече да не се мяркам пред очите му.
Джеб очевидно разбра напълно безмълвния ми начин на общуване.
— Добро момиче — рече той. — Ще се опитаме да наредим някак нещата. Докторът може да се съсредоточи само върху лечението на хората. Мисля, че жива си много по-интересна.
Телата ни бяха съвсем близко и той почувства, че потреперих.
— Не се безпокой. Сега докторът няма да те безпокои.
Не можех да спра да треперя. Джеб можеше да ми обещае само, че това нямаше да стане сега. Нищо не гарантираше, че Джаред няма да реши, че моята тайна е по-важна от това да защитава тялото на Мелани. Знаех, че подобна съдба би ме накарала да искам Иън да беше успял предишната нощ. Преглътнах и усетих как следите от душенето преминават през цялата ми шия чак до вътрешните стени на гърлото ми.
Не можеш да знаеш колко време имаш на разположение, ми беше казала преди много дни Мелани, когато моят свят все още беше под контрол. Думите й отекнаха в главата ми, когато влязохме отново в голямата зала — главния площад на човешкото общество на Джеб.
Подобно на първата нощ, там беше пълно с хора. Всички гледаха с пламнали от гняв очи Джеб като предател, а когато обръщаха очи към мен, личеше желанието им да ме убият. Продължавах да гледам право в скалистия под. С крайчеца на очите си забелязах, че Джеб отново държеше пушката си готова за стрелба.
Наистина всичко беше само въпрос на време. Чувствах го в атмосферата на омраза и страх. Джеб не можеше дълго да ме защитава. С облекчение се промъкнах през цепнатината и погледнах към лъкатушещия тъмен лабиринт и тясното ми скривалище. Там можех да се надявам да бъда сама.
Зад мен в голямата пещера отекна силно съскане като от гнездо на раздразнени змии. От този звук ми се прииска Джеб да ме преведе по-бързо през лабиринта.
Той тихо се засмя. Колкото по-дълго бях с него, толкова по-странен ми изглеждаше. Чувството му за хумор ми беше необяснимо също толкова, колкото и мотивите му.
— Понякога тук започва да става твърде скучно — прошепна той, като че ли повече на себе си, отколкото на мен. С Джеб това беше трудно да се каже. — Може би когато престанат да се сърдят на мен, ще оценят вълнението, което съм им доставил.
Пътят ни в мрака се извиваше като серпантина. Изглеждаше ми напълно непознат. Вероятно той беше поел по различен път, за да ме заблуди. Като че ли ни отне повече време, отколкото преди, но при следващия завой най-после забелязах слабата синкава светлина на лампата. Запитах се дали Джаред е пак там и се приготвих за всеки случай. Знаех, че ако беше там, щеше да е ядосан. Бях сигурна, че не би одобрил разходката, на която ме изведе Джеб, независимо колко належаща е била.