Сега потреперих, не вярвайки, че съм могла да бъда толкова безчувствена.
— Какво правиш тук, момче? — попита Джеб.
— Защо не ми каза? — попита вместо отговор Джейми.
Джеб не отговори.
— Това идея на Джаред ли беше? — настоя момчето.
Джеб въздъхна.
— Е, добре, сега знаеш. Почувства ли се по-добре от това, а? Искахме само да…
— Да ме предпазите ли? — прекъсна го намръщен Джейми.
Кога беше успял да стане така ожесточен? Моя ли беше вината? Разбира се, че беше моя.
Мелани започна да хлипа в главата ми. Това отвличаше вниманието ми, беше силно… караше ме да чувам гласовете на Джеб и Джейми някак отдалеч.
— Е добре, Джейми. Значи нямаш нужда от закрила. Какво искаш?
Тази бърза капитулация изглежда завари Джейми неподготвен. Погледът му се местеше ту върху лицето на Джеб, ту върху моето, докато се мъчеше да каже какво иска.
— Аз… аз исках да поговоря с нея… с него — рече накрая той. Когато не беше уверен в себе си, гласът му изтъняваше.
— Тя не говори много — каза му Джеб — но можеш да опиташ, момче.
Джеб отмести пръстите ми от ръката си. Когато се освободи, се обърна с гръб към най-близката стена, подпря се на нея и се отпусна на пода. Седна там и продължи да мърда, докато се намести по-удобно. Пушката остана в скута му. Джеб опря назад главата си в стената и притвори очи. След секунди изглеждаше като заспал.
Аз стоях там, където ме беше оставил, като се мъчех да не гледам лицето на Джейми, но не можех.
Джейми отново се изненада колко лесно беше отстъпил Джеб. Наблюдаваше излегналия се на пода стар човек с широко отворени очи и от това изглеждаше по-малък. След няколко минути, през които Джеб не се помръдна, Джейми отново ме погледна и присви очи.
Начинът, по който ме изгледа — ядосан, опитваш се отчаяно да бъде смел и пораснал, накараха Мелани да се разреве още по-силно и коленете ми да се разтреперят. Вместо да рискувам отново да припадна, пристъпих бавно към стената на тунела, прекрачих Джеб и се свлякох на пода. Обгърнах коленете си с ръце и останах така свита, като се мъчех да изглеждам колкото е възможно по-малка.
Джейми ме наблюдаваше с любопитство, а после направи четири бавни крачки напред и се надвеси над мен. Хвърли бърз поглед на Джеб, който продължаваше да стои неподвижно със затворени очи, и застана на колене до мен. Лицето му изведнъж стана напрегнато и от това изглеждаше по-възрастен отколкото преди. Сърцето ми започна да бие ускорено, когато видях един тъжен мъж в лицето на малкото момче.
— Ти не си Мелани — рече с глух глас той. Беше трудно да не му говоря, защото тъкмо аз бях тази, която го искаше. Вместо това, след кратко колебание поклатих глава. — Въпреки, че си в нейното тяло.
Нова пауза и аз кимнах.
— Какво стана с твоето… с нейното лице?
Свих рамене. Не знаех как изглежда лицето ми, но можех да си представя.
— Кой ти направи това? — настоя той. Почти докосна колебливо с пръст врата ми отстрани. Стоях без да мърдам и не изпитвах нужда да се отдръпна от тази ръка.
— Леля Маги, Джаред и Иън — изреди имената им с отегчен глас Джеб. И двамата подскочихме, когато го чухме. Джеб не се беше помръднал и очите му продължаваха да са затворени. Седеше притихнал, като че ли беше отговорил на въпроса на Джейми в съня си.
Момчето изчака за момент, а после отново се обърна към мен със същото напрегнато изражение.
— Ти не си Мелани, но знаеш всичките й спомени, нали така?
Отново кимнах.
— Знаеш ли кой съм?
Опитах се да преглътна думите, но те се изплъзнаха през устните ми.
— Ти си Джейми — отвърнах аз, изговаряйки името му нежно като милувка.
Той премигна стреснат, че бях нарушила тишината. После кимна.
— Точно така — прошепна в отговор Джейми.
И двамата погледнахме към Джеб, който продължаваше да седи неподвижен, а после погледите ни отново се срещнаха.
— В такъв случай помниш какво е станало с нея, нали? — попита той.
Премигнах и после бавно кимнах с глава.
— Искам да знам — прошепна той.
Поклатих глава.
— Искам да знам — повтори Джейми. Устните му потрепериха. — Вече не съм дете. Кажи ми.
— Не е… приятно — отвърнах едва чуто аз, неспособна да се спра. Беше много трудно да откажеш на момчето това, което искаше. Правите му, черни вежди се свъсиха и се повдигнаха над широко отворените му очи.