— Моля те — рече тихо той.
Погледнах към Джеб. Подозирах, че сега гледа през спуснатите си клепачи, но не бях сигурна. Гласът ми беше тих като дихание.
— Някой я е видял да влиза в едно забранено място. Разбрали са, че нещо не е наред. Извикали са Търсачите.
Той се сви при споменаването им.
— Търсачите се опитаха да я накарат да се предаде. Тя побягна от тях. Когато я настигнаха, скочи в откритата асансьорна шахта.
Споменът от болката ме накара да се свия, а лицето на Джейми пребледня под тъмния загар.
— Не е ли умряла? — прошепна той.
— Не. Имаме много опитни Лечители. Бързо я оправиха. После ме поставиха в нея. Надяваха се, че ще мога да им кажа как е успяла да оцелее толкова дълго. — Не възнамерявах да кажа толкова много. Рязко затворих уста. Джейми изглежда не забеляза, но очите на Джеб бавно се отвориха и се вгледаха в лицето ми. Никаква друга част от него не се помръдна и Джейми не забеляза промяната.
— Защо не я оставихте да умре? — попита той. Наложи се силно да преглътне, за да не се разплаче. Беше по-мъчително да се чуе това, защото не беше звук, който издава едно дете, уплашено от неизвестното, а напълно разбираема агония на възрастен. Беше ми изключително трудно да не протегна ръка и да не докосна бузата му. Искаше ми се да го прегърна и да го помоля да не се натъжава. Свих ръцете си в юмруци и се опитах да се съсредоточа върху въпроса му. Джеб бързо погледна ръцете ми, а после отново лицето ми.
— Не съм участвала в решението — прошепнах аз. — Бях още в контейнера за хибернация дълбоко в космоса, когато се е случило.
Джейми отново премигна от изненада. Отговорът ми беше напълно неочакван за него и забелязах, че се бори с някакви нови обзели го чувства. Погледнах Джеб. Очите му блестяха от любопитство. Същото любопитство, но по-предпазливо изразено, се виждаше и на лицето на Джейми.
— Откъде идвахте? — попита той.
Не можах да се сдържа да не се усмихна на неволния му интерес.
— Отдалече. От друга планета.
— Какво беше… — започна отново той, но беше прекъснат от друг въпрос.
— Какво, по дяволите? — извика ни Джаред с побесняло от ярост лице, когато се появи иззад завоя на тунела. — Мамка му, Джеб! Споразумяхме се да не…
Джейми се изправи.
— Джеб не ме е довел тук. Но ти трябваше да го сториш.
Джеб въздъхна и бавно се изправи на крака. Докато се изправяше, пушката се изтърколи от скута му и падна на пода само на няколко сантиметра от мен. Аз рязко се отдръпнах, почувствала се неловко.
Джаред реагира по друг начин. Хвърли се към мен и с няколко скока измина делящото ни разстояние. Уплашено се дръпнах към стената и закрих лицето си с ръце. Погледнах предпазливо между пръстите си и видях как той грабва пушката от пода.
— Опитваш се да ни избиеш ли? — почти изкрещя той на Джеб и блъсна в гърдите стария човек с пушката.
— Успокой се, Джаред — рече с уморен глас Джеб и взе пушката в ръка. — Тя не би докоснала това нещо, дори и ако го бях оставил при нея през цялата нощ. Не можеш ли да разбереш това? Тази не е Търсач.
— Млъкни Джеб, просто млъкни!
— Остави го на мира — извика Джейми. — Не е сторил нищо лошо.
— Ти! — изкрещя Джаред, обръщайки се към стройното ядосано момче. — Веднага се махни оттук!
Джейми сви ръцете си в юмруци и не отстъпи. Джаред също пристъпи напред със стаената юмруци.
От изумление стоях като закована на мястото си. Как можеха да си крещят така един на друг? Та те бяха семейство и връзките между тях бяха по-здрави от всяка друга кръвна връзка. Джаред нямаше да удари Джейми — не би могъл! Исках да направя нещо, но не знаех какво. Всичко, което привлечеше вниманието им към мен, щеше да ги ядоса още повече.
За пръв път Мелани беше по-спокойна от мен. Той не може да нарани Джейми — помисли си уверено тя. — Не е възможно.
Гледах ги изправени един срещу друг като врагове и се паникьосах още повече.
Не е трябвало да идваме тук. Виж колко нещастни ги направихме — простенах наум аз.
— Ти не трябваше да се опитваш да държиш в тайна това от мен — процеди през зъби Джейми. — И не трябваше да я нараняваш. — Той разтвори едната си ръка и посочи лицето ми.
Джаред плю върху пода.
— Това не е Мелани. Тя никога няма да се върне, Джейми.
— Това е нейното лице — настоя момчето. — И нейният врат, охлузванията по него не те ли притесняват?