През тази седмица на три пъти, винаги по време на часовете за сън, някой идваше да ни провери как сме.
Първият път беше Кайл.
Внезапно скочилият на крака Джаред ме събуди.
— Махай се оттук! — започна той, като държеше пушката готова за стрелба.
— Само проверявам — рече Кайл. Гласът му идваше някак отдалеч, но беше силен и доста груб, за да го сбъркам с този на брат му. — Някой ден може да не си тук или може здравата да си заспал.
В отговор Джаред само зареди пушката. Чух смехът на Кайл да затихва, докато се отдалечаваше.
Другите два пъти не разбрах кой беше. Отново Кайл, а може би Иън, или някой друг, чието име не бях чувала. Знаех само, че бях разбудена още два пъти от Джаред, който скачаше на крака с насочена срещу натрапника пушка. Не чух никакви думи. Които и да бяха тези, дошли просто да проверят, те не се впуснаха в разговори. След като си тръгнеха, Джаред бързо отново заспиваше, а на мен ми беше нужно повече време, докато сърцето ми се успокои.
Четвъртият път беше нещо по-различно. Не бях напълно заспала, когато Джаред се събуди и бързо застана на колене. Насочи пушката, готова за стрелба и тихо изруга.
— Спокойно — рече тихо отдалеч гласът, — идвам с мир.
— Няма да приема нищо, което ми предложиш — изръмжа Джаред.
— Искам просто да поговорим. — Гласът се приближи. — Заровил си се тук и пропускаш важни дискусии… Липсва ни начинът, по които вземаш нещата в свои ръце.
— Да, бе — каза с нескрит сарказъм Джаред.
— О, я свали тази пушка. Ако имах намерение да те нападна, щях да дойда поне с още четирима души.
Настъпи кратко мълчание и когато Джаред заговори отново, в гласа му се усещаше известна доза черен хумор.
— Как е напоследък брат ти? — попита той. Въпросът явно му доставяше удоволствие. Харесваше му да дразни посетителя си. Седна на земята и се подпря удобно на стената недалеч от затвора ми, но продължи да държи пушката готова.
Вратът ме заболя, след като усетих, че ръцете, които го бяха стискали и бяха оставили следи по него, бяха съвсем наблизо.
— Още е бесен заради носа си — рече Иън. — Е, не му го чупят за пръв път. Ще му кажа, че съжаляваш.
— Не съжалявам.
— Знам. Никой не е съжалил, че е ударил Кайл.
Те тихо се засмяха. В смеха им се усещаше някаква близост, която беше абсолютно не на място, след като Джаред продължаваше да държи пушката насочена към Иън. Но изглежда, че връзките, създадени в това отчайващо място, бяха много здрави. По-плътни от кръвта.
Иън седна на постелката до Джаред. Виждах профила му, тъмна фигура на фона на синята светлина. Забелязах, че носът му беше безупречен — прав, орлов, като носовете, които бях виждала на прочути скулптури. Означаваше ли това, че другите го намираха за по-поносим от брат му, чийто нос често беше чупен? Или пък беше по-добър в избягването на удари?
— И така, какво искаш, Иън? Предполагам, че не е само извинение заради Кайл.
— Джеб не ти ли каза?
— Не знам за какво говориш.
— Отказали са се от търсенето. Дори Търсачите.
Джаред не каза нищо, но усетих известно напрежение във въздуха около него.
— Следяхме внимателно дали ще настъпи някаква промяна, но те изглежда не бързаха много. Търсенето така и не се отклони от района, където изоставихме колата, но през последните няколко дни те очевидно търсеха по-скоро труп, отколкото оцелял. После преди две нощи забелязахме щастлива промяна — издирващата група остави някакъв боклук на открито и глутница койоти нападна основния им лагер. Един от тях се върна за нещо и изненада животните. Койотите го нападнаха и завлякоха Търсача на стотина метра навътре в пустинята, преди останалите да чуят крясъците му и да му се притекат на помощ. Разбира се, другите Търсачи бяха въоръжени. Лесно разгониха койотите и жертвата не беше наранена сериозно, но случката като че ли даде отговор на някои от въпросите им за това какво се е случило с нашия гост тук.
Зачудих се как успяваха да следят Търсачите, които ме издирваха. Как бяха видели толкова много. Идеята ме накара да се почувствам странно уязвима. Никак не ми допадна възможността човеците да са невидими и да наблюдават душите, които мразят. Тази мисъл накара кожата по гърба и врата ми да настръхне.
— И така те си събраха нещата и си тръгнаха. Търсачите се отказаха от издирването. Всички доброволци се прибраха по домовете. Никой не го търси. — Профилът се обърна към мен и аз се свих по-плътно към стената с надеждата, че е твърде тъмно, за да ме забележи тук вътре, че, подобно на лицето му, ще се виждам само като някакво тъмно очертание. — Предполагам, че официално са го обявили за мъртво, ако държат сметка за тези неща, както нас на времето. Джеб ходеше насам-натам и викаше „нали ви казвах, че ще стане така“ на всеки, който имаше желание да го чуе.