Нямаше къде да избягам. Вече се бях изтеглила в най-далечния край. Усещах дъха му върху кожата си.
— Кажи ми какво знаеш — нареди той.
Глава 19
Изоставена
— Кой е Търсачът в черно? Защо продължава да търси? — Чувах крясъците на Джаред към мен да отекват от всички страни.
Закрих лицето си с ръце в очакване на първия удар.
— Джаред — каза тихо Иън, — може би ако ме оставиш да…
— Не се меси!
Гласът на Иън беше по-близо. Чух стържене в камъните на входа, когато се опита да последва Джаред в тясното пространство, което и без това беше вече изпълнено до краен предел.
— Не виждаш ли, че е прекалено уплашено, за да говори? Остави я на мира за сек…
Чух, че нещо остърга пода, когато Джаред се раздвижи, а после тупване. Иън изруга. Погледнах през пръстите си и забелязах, че той вече не се виждаше, а Джаред беше с гръб към мен.
Иън се изплю и изпъшка.
— Втори път — каза той и аз разбрах, че ударът, предназначен за мен, беше отклонен заради намесата на Иън.
— Готов съм да го сторя и трети път — процеди през зъби Джаред, но се обърна и застана с лице към мен. С ръката, ударила Иън, вдигна от пода лампата, която беше внесъл. След почти пълния мрак малката пещера бе залята от ярка светлина. Джаред впи очи в осветеното ми лице и изрече думите като отделни изречения:
— Кой. Е. Търсачът.
Отпуснах ръце и се вгледах в тези безмилостни очи. Притеснявах се, че друг беше пострадал заради мълчанието ми, въпреки че веднъж се беше опитал да ме убие. От подобно мъчение едва ли би могло да има някакъв ефект.
Изражението на Джаред леко се промени, когато забеляза настъпилата промяна в мен.
— Не е нужно да те наранявам — заяви не съвсем убедено той. — Обаче трябва да знам отговора на въпроса ми.
Това беше въпрос, на който бях длъжна да отговарям.
— Кажи ми — настоя той, без да сваля очи от мен. В тях видях колко мъчително е всичко това и за него.
Наистина ли бях толкова страхлива? Бих предпочела да е точно така — страхът от болката да е по-силен от всичко друго. Обаче истинската причина да си отворя устата и да проговоря беше далеч по-емоционална.
Искаше ми се да угодя на този човек, който така силно ме ненавиждаше.
— Търсачката… — започнах с дрезгав глас, защото не бях говорила твърде дълго…
Той нетърпеливо ме прекъсна:
— Вече знам, че е Търсач.
— Не, не просто кой да е Търсач — прошепнах аз, — а моят Търсач.
— Какво имаш предвид под твой Търсач?
— Че е прикрепена към мен, че ме следи. Тя е причината… — усетих се миг преди да произнеса думата, която би означавала смъртта и на двете ни. Миг преди да кажа ние. Най-важната истина, която обаче той би изтълкувал като най-голямата лъжа, т.е., че си играя с най-съкровените му желания, с най-голямата му мъка. Никога не би предположил, че е възможно най-силното му желание да се сбъдне. В мен той щеше да види само една опасна лъжкиня, която го гледа с очите, които е обичал.
— Причината? — подсети ме той.
— Причината, поради която избягах — продължих тихо аз. — Причината да съм тук.
Не беше съвсем вярно, но не беше и пълна лъжа.
Джаред ме изгледа с полуотворена уста, докато се опитваше да схване напълно смисъла на казаното. Забелязах Иън отново да наднича през дупката. Живите му сини очи бяха широко отворени от изненада. Върху бледите му устни имаше следи от кръв.
— Избягала си от един Търсач, така ли? Но нали си едно от тях! — помъчи се да говори по-спокойно Джаред, за да продължи разпита. — Защо ще те следи? Какво иска?
Преглътнах. Думите му проехтяха прекалено силно в тясната пещера.
— Искаше вас. Теб и Джейми.
Изражението му стана по-сурово.
— И ти се опита да го доведеш тук, така ли?
Поклатих глава.
— Не… Аз… — Как бих могла да обясня? Той никога нямаше да приеме истината.
— Какво?
— Аз… не исках да й кажа. Не я харесвам!
Той отново премигна от недоумение.
— Ама нали вие всички се харесвате?
— Така би трябвало да бъде — признах аз и се изчервих от срам.
— На кого си казала за това място? — попита Иън през рамото на Джаред. Той се намръщи, но продължи да не сваля очи от мен.
— Не бих могла да кажа… Не го знаех. Само видях линиите. Линиите върху албума. Нарисувах ги за Търсачката… но ние не знаехме какво представляват. Тя все още мисли, че са някаква пътна карта. — Вече като че ли не можех да престана да говоря. Опитах се да изговарям думите по-бавно, да се защитя от нещо, което можех несъзнателно да изпусна.