— Помниш ли онази първа нощ? Когато то застана между теб и Кайл? Беше странно.
— Просто се опитваше да намери начин да остане живо, да избегне…
— Като предизвика Кайл да я убие… така ли? Добър план, няма що.
— Обаче свърши работа.
— Работата я свърши пушката на Джеб. Тя не знаеше, че той ще дойде.
— Въобразяваш си, Иън. То иска тъкмо това.
— Мисля, че не си прав. Не знам защо… но ми се струва, че тя иска да престанем изобщо да мислим за нея. — Иън се изправи на крака. — Знаеш ли какво е най-странното? — продължи той без повече да понижава глас.
— Какво?
— Почувствах се виновен — страшно виновен, като я гледах как се свива уплашена от нас и като видях тъмните следи по врата й.
— Не бива да позволяваш да ти влияят такива неща — рече внезапно разтревожил се Джаред. — Тя не е човек. Не го забравяй.
— Мислиш ли, че след като не е човек, не изпитва болка? — рече Иън, отдалечавайки се в мрака. — Че не се е почувствала също като някое момиче, което е било бито… бито от нас?
— Я се стегни! — извика след него Джаред.
— До скоро — отвърна Иън.
Джаред остана неспокоен дълго след като Иън си беше тръгнал.
Известно време продължи да ходи напред-назад пред пещерата, а после седна на постелката, закри ми светлината и продължи да си говори сам нещо неразбрано. Отказах се да го чакам да заспи и се протегнах колкото можах върху извития под. Той подскочи от шума, които вдигнах, а после отново продължи да мърмори под нос.
— Виновен — повтаряше презрително Джаред. — Позволил е да му повлияе. Също както на Джеб и на Джейми. Това не може да продължава. Постъпих глупаво, като го оставих живо.
По ръцете ме полазиха тръпки, но се опитах да не им обръщам внимание. Ако се паникьосвах всеки път, когато му минеше мисълта да ме убие, нямаше да имам нито миг покой. Обърнах се по корем, за да изправя малко гърба си и той отново подскочи, но после настъпи тишина. Бях сигурна, че продължаваше да мисли, когато най-после се унесох в сън.
Когато се събудих, видях Джаред седнал на постелката с опрени в коленете лакти, подпрял главата на юмрука си.
Имах чувството, че съм спала не повече от един-два часа, но не се опитах да заспя веднага отново, защото цялото тяло ме болеше. Вместо това започнах да се тормозя по повод посещението на Иън и да си мисля, че след странната му реакция Джаред ще продължи още по-настойчиво да ме държи в изолация. Защо му трябваше да казва, че се е почувствал виновен? Щом като знае, че е способен да изпитва вина, защо тогава ходи да души хората? Мелани също беше ядосана на Иън и изнервена от това какво могат да ни донесат неговите угризения.
Тревогите ни бяха прекъснати само след няколко минути.
— Само аз съм — чух Джеб да се провиква. — Не се стряскай.
Джаред зареди пушката.
— Ами хайде, застреляй ме, момче. Давай. — С всяка нова дума гласът на Джеб се чуваше по-близо.
Джаред въздъхна и свали пушката.
— Моля те, върви си.
— Трябва да поговорим — рече Джеб, изпъшка и седна срещу Джаред.
— Здравей! — провикна се той в моята посока и кимна.
— Нали знаеш колко мразя това — процеди през зъби Джаред. — Иън вече ми разказа за Търсачите…
— Знам. Току-що говорих с него за това.
— Много добре. Тогава какво искаш?
— Не става въпрос какво искам аз, а от какво имаме нужда. Всичките ни запаси са на изчерпване. Трябва отново да ги попълним.
— О — възкликна Джаред. Не беше очаквал да говорят на тази тема. Последва кратка пауза, след която каза:
— Изпрати Кайл.
— Добре — съгласи се с готовност Джеб и се подпря на стената, за да се изправи отново на крака.
Джаред въздъхна. Изглежда, че предложението му беше само блъф. Отметна се веднага, щом като Джеб го прие.
— Не, не Кайл. Той е твърде…
Джеб се засмя.
— За малко да ни вкара в голяма беля, когато отиде сам навън последния път, нали помниш? Не премисля добре нещата. Тогава Иън?
— Той пък прекалено ги премисля.
— Бранд?
— Не го бива за дълги пътувания. След няколко седмици навън започва да се паникьосва. Допуска грешки.
— Е, добре, ти кажи кой да отиде.
Секундите минаваха и аз чух как от време на време Джаред поема дълбоко въздух, като че ли всеки момент ще отговори на Джеб, но после само шумно го издиша и не казва нищо.
— Ами ако пратим Иън и Кайл заедно? — попита Джеб. — Може би когато са двамата, нещата ще се уравновесят.