Джаред изохка.
— Като последния път ли? Добре де, добре. Знам, че трябва да отида аз.
— Ти си най-добрият — съгласи се Джеб. — Когато дойде тук, животът ни се промени.
Мелани и аз си кимнахме една на друга. Защо ли не бяхме изненадани?
Джаред е факир. Двамата с Джейми се чувствахме напълно в безопасност, когато ни водеха инстинктите на Джаред. Никога не бяхме заплашени от залавяне. Ако Джаред беше отишъл в Чикаго, сигурна съм, че щеше да се справи много добре.
Джаред посочи с рамо към мен.
— А какво ще правим с…?
— Ще я наглеждам, когато мога. Ще ми се да вземеш и Кайл с теб. Това ще помогне.
— Няма да е достатъчно Кайл да го няма, а ти да я наглеждаш, когато можеш… Тя… то няма да издържи много.
Джеб сви рамене.
— Ще положа всички усилия. Това е всичко, което мога да направя.
Джаред започна да клати бавно глава напред-назад.
— Колко дълго ще можеш да останеш тук? — попита го Джеб.
— Не знам — отвърна тихо Джаред.
Настъпи дълга пауза. След няколко минути Джеб започна тихо да си подсвирква. Накрая от гърдите на Джаред се изтръгна тежка въздишка:
— Ще тръгна тази вечер. — Произнесе думите бавно, като че ли с примирение, но и с облекчение. Гласът му леко се промени, вече не беше така отбранителен. Като че ли бавно се връщаше към това, което беше представлявал тук преди аз да се появя. Като че ли сваляше едно бреме от плещите си и слагаше друго, по-поносимо на негово място.
Отказваше се да продължава да ме държи жива и оставяше нещата да следват естествения си ход или да бъдат решени от мнозинството. Когато се завърнеше и разбереше, че съм мъртва, нямаше да държи никого отговорен за това. Нямаше да тъгува. Видях всичко това в тези четири думи.
Знаех човешкия израз за прекалена скръб — разбито сърце. Мелани си спомни, че го беше употребила за себе си. Обаче винаги съм го считала за хипербола, за традиционно описание на нещо, което няма истинска физиологична връзка, като например зелен хайвер. Затова не бях подготвена за болката. За гаденето, да, за стягането в гърлото, също както и за сълзите, които започнаха да парят очите ми. Но какво беше това болезнено усещане точно под гръдния кош? В това нямаше никаква логика. А и не беше само болезнено усещане, а някакво извиване и дърпане в различни страни. Причината беше, че сърцето на Мелани също беше разбито, а усещането беше още по-силно, като че ли в нас се беше появил нов орган, за да компенсира двойната ни чувствителност. Двойно сърце за един раздвоен мозък. Двойна болка.
Той си тръгва — изхлипа тя. — Никога повече няма да го видим. Тя не подлагаше на съмнение факта, че ще умрем.
Искаше ми се да плача заедно с нея, но някой трябваше запази самообладание. Впих зъби в ръката си, за да сподавя хлипането.
— Така може би е най-добре — рече Джеб.
— Ще трябва да подготвя някои неща… — Мисълта на Джаред вече беше някъде далеч от този тесен коридор.
— Тогава аз ще поема дежурството тук. Пожелавам ти безопасно пътуване.
— Благодаря. Предполагам, че пак ще се видим, Джеб.
— Аз също.
Джаред му подаде пушката, изправи се и изтупа машинално праха от дрехите си. После бързо се отдалечи с уверена стъпка надолу по коридора, замислен за други неща. Не погледна нито веднъж към мен, изобщо не мислеше вече за съдбата ми.
Слушах отдалечаващите се стъпки, докато съвсем изчезнаха. После, забравила за присъствието на Джеб, зарових лице в ръцете си и заплаках.
Глава 20
Свободна
Джеб ме остави да плача, без да ме прекъсва. След последвалото хлипане не каза нищо. Заговори, едва когато мина половин час, откакто бях абсолютно безмълвна.
— Още ли си будна там вътре?
Не отговорих. Бях станала много мълчалива.
— Искаш ли да излезеш тук, за да се поразкършиш? — предложи той. — Гърбът ме заболява, само като си помисля за тази тъпа дупка.
Учудващото беше, че въпреки прекараната цяла седмица във влудяващо мълчание не бях в настроение за нечия компания. Но не можах да откажа на предложението му. Преди изобщо да се замисля, ръцете ми ме измъкваха през входа.
Джеб седеше с кръстосани крака на постелката. Наблюдавах го как ще реагира, докато протягах ръце и крака и разкършвах рамене, но той продължаваше да седи със затворени очи. Изглеждаше като заспал също както при посещението на Джейми.