Колко време беше минало, откакто го бях видяла? И как беше той сега? Сърцето, което и без това ме бодеше, отново трепна.
— По-добре ли се почувства? — попита Джеб и отвори очи.
Свих рамене.
— Всичко ще е наред — рече той и широко се усмихна. — Тези неща, които наговорих на Джаред… Е, не бих казал, че направо съм го излъгал, защото погледнато от определен ъгъл всичко е вярно, но от друг ъгъл не е съвсем истина, тъй като той искаше тъкмо това да чуе.
Продължих да го гледам с недоумение. Не разбирах и дума от това, което ми казва.
— Както и да е, Джаред има нужда да се откъсне от всичко това. Не от теб, дете — побърза да каже той, — но от ситуацията. Ще може да погледне по-трезво нещата, докато отсъства.
Запитах се как знае точно кои думи и фрази ще ме наранят. А и защо Джеб ще го интересува дали ще се почувствам засегната от думите му и дори дали гърбът ме боли и пулсира? Любезността към мен ме плашеше по свой начин, защото беше непонятна. В действията на Джаред поне имаше логика. Но в опитите на Кайл и Иън да ме убият, както и в желанието на доктора да ме нарани също имаше логика. Това не беше любезност. Какво искаше от мен Джеб?
— Не гледай така мрачно — подкани ме той. — Всичко това има и добра страна. Джаред проявяваше голямо твърдоглавие в отношението си към теб и сега, когато временно отсъства, нещата би трябвало да тръгнат по-лесно.
Сбърчих вежди, докато се опитвах да разбера какво има предвид.
— Например — рече той, — това помещение тук обикновено го използваме за склад. Когато Джаред и момчетата се върнат, ще ни трябва някое място да сложим всичко, което ще донесат със себе си. Затова ще трябва да намерим ново място за теб. Нещо може би малко по-голямо? Нещо с легло? — Той отново се усмихна и продължи да размахва моркова пред носа ми.
Чаках кога ще го дръпне и ще ми каже, че се шегува. Вместо това очите му с цвят на избелели сини дънки ме загледаха още по-нежно. В тях имаше нещо, което ме накара да усетя отново някаква буца в гърлото.
— Не е нужно да влизаш отново в онази дупка, скъпа. Най-лошото отмина.
Разбрах, че няма основание да се съмнявам в сериозния израз на лицето му. За втори път в продължение на един час зарових лице в ръцете си и се разплаках.
Той се изправи на крака и ме потупа несръчно по рамото. Изглежда не можеше да гледа как някой плаче.
— Хайде, хайде — занарежда Джеб.
Този път се овладях по-бързо. Когато изтрих сълзите от очите си и плахо му се усмихнах, той одобрително кимна.
— Добро момиче — каза Джеб и отново ме потупа. — Сега ще трябва да останем тук, докато сме сигурни, че Джаред наистина е заминал и няма опасност да ни залови. — Той заговорнически се усмихна. — После ще се позабавляваме!
Спомних си, че представата му за забавление обикновено се изразяваше в това да държи пушката си готова за стрелба.
Той се засмя, забелязал изражението ми.
— Не се тревожи за това. Докато чакаме, няма да е зле да се опиташ да си починеш малко. Обзалагам се, че сега дори това тънко дюшече ще ти се стори доста добро.
Продължих да гледам ту него, ту дюшечето на пода и обратно.
— Хайде — рече той. — Видът ти подсказва, че един здрав сън ще ти се отрази добре. Аз ще те пазя.
Трогната, с отново навлажнени очи, аз се отпуснах върху постелята и положих глава на възглавницата. Почувствах се като в рая, въпреки че Джеб каза, че е доста тънка. Протегнах се по цялата си дължина, изпънах пръстите на ръцете и краката си и чух как ставите ми изпукаха. След това се загърнах с част от постелката, почувствах се като в прегръдка, която заличи всичките ми болежки и дълбоко въздъхнах.
— Приятно ми е да видя това — каза тихо Джеб. — Да знаеш, че някой страда под покрива ти, е като да те сърби, а да не можеш да се почешеш.
Той се отпусна на пода на няколко крачки от мен и започна тихо да си тананика. Заспах преди да довърши първия куплет.
Когато се събудих, разбрах, че съм изкарала продължителен, здрав сън — по-дълъг от всеки друг, откакто бях дошла тук. Не усещах болки, нямаше и стряскания от уплаха. Бих се чувствала чудесно, само че събуждането върху възглавницата ми напомни, че Джаред го нямаше. Тя все още миришеше на него. Миришеше на хубаво, а не така, както миришех аз.
Отново обратно към сънищата — въздъхна някак замечтана Мелани.
Спомних си само смътно съня си, но знаех, че в него бях видяла Джаред, както това често се случваше, когато спях достатъчно дълбоко, за да сънувам.