Глава 22
Пропукване
Джеб постави ръце зад главата си и погледна замислен към тавана. Настроението му за разговор не беше преминало.
— Често се питам какво ли е… да те заловят. Виждал съм го много пъти, а на няколко пъти за малко да се случи и на мен. Какво ли ще е? Дали ще боли, когато ти вкарват нещо в главата? Виждал съм как го правят.
Отворих широко очи от изненада, но той не ме гледаше.
— Струва ми се, че вие използвате някаква упойка, но това е само предположение. Никой не крещи от болка или нещо подобно, така че не би могло да бъде прекалено мъчително.
Аз сбърчих нос. Мъчение. Не, това е човешки специалитет.
— Тези истории, които разказваше на момчето, бяха много интересни.
Стреснато го погледнах, а той се засмя:
— Е, да, подслушвах. Признавам си. Не съжалявам — беше страхотно, а и ти не би разговаряла с мен така, както с Джейми. Наистина много се впечатлих от тези прилепи, както и от растенията и паяците. Накараха ме много да се замисля. Винаги съм обичал да чета щуротии, за извънземни, научна фантастика и какво ли не. Поглъщам жадно такива неща. И момчето е като мен — изчете всичките книги, които имам, и то по два-три пъти. За него трябва да е голямо удоволствие да научи нещо ново. За мен също. Ти си добра разказвачка.
Продължавах да гледам надолу, но усетих, че започвам да се размеквам и малко по малко да не съм толкова нащрек. Подобно на всички обитатели на тези емоционални тела и аз обичах да ме ласкаят.
— Всички тук мислят, че ти ни преследваш, за да ни предадеш на Търсачите.
Споменаването им ми подейства като шок. Стиснах здраво зъби и си прехапах езика. В устата си усетих вкус на кръв.
— Каква друга причина би могло да има? — продължи той, без да обръща внимание на реакцията ми. — Но мисля, че те са в плен на определени представи. Аз съм единственият, който си задава въпроси… Искам да кажа, що за план ще е това да се скиташ из пустинята, без да имаш начин да се върнеш? — Той се засмя. — Е, предполагам, че скитничеството ти е специалност, нали Скит?
Наведе се към мен и леко ме побутна с лакът. Вдигнах от пода широко отворените си от изненада очи, погледнах го и отново се вторачих в пода. Той пак се засмя.
— Според мен това беше почти равносилно на самоубийство. Определено не е в стила на един Търсач, ако разбираш какво искам да кажа. Опитах се да разсъждавам по въпроса. Да бъда логичен, нали така? Е, ако не си имала подкрепление, за каквото не забелязвам никакви признаци, и няма как да се върнеш обратно, в такъв случай си имала друга цел. Откакто си тук, не си много приказлива, като изключим сега с момчето, но аз чух какво каза. Струва ми се, че причината, довела те тук, заради която за малко да загинеш, е че на всяка цена си искала да откриеш момчето и Джаред.
Притворих очи.
— Не мога само да разбера защо? — попита Джеб, без да очаква отговор, просто разсъждавайки на глас. — Ще ти кажа как аз гледам на цялата работа. Ти или си много добра актриса — нещо като супер Търсач, някакъв нов вид, по-изобретателен от другите, с план, който не мога да проумея, или изобщо не се преструваш. Първото ми се струва твърде сложно обяснение на поведението ти както още от самото начало, така и сега, и не съм склонен да го приема. Но, ако не играеш някаква роля… — Той замълча за момент. — Прекарал съм много време да ви наблюдавам. Винаги съм очаквал те да се променят, да не се държат повече като нас, защото вече няма да има пред кого да се преструват. Продължих да наблюдавам и да чакам, но те просто продължават да се правят на човеци. Остават при семействата, към които принадлежат телата им, ходят на пикници в хубаво време, садят цветя и рисуват картини и така нататък. Започнах да се питам дали вие не се превръщате малко по малко в нещо като човеци. Дали в края на краищата наистина нямаме някакво влияние над вас.
Той изчака, давайки ми възможност да отговоря. Аз не го направих.
— Преди няколко години видях нещо, което никога няма да забравя. Един старец и една старица, искам да кажа телата на един старец и на една старица. Бяха живели толкова дълго време заедно, че кожата на пръстите им беше набръчкана около венчалните халки. Видях ги да се държат за ръце и той я целуна по бузата, а тя се изчерви под бръчките на лицето си. Мина ми през ума, че вие изпитвате същите чувства, които изпитваме и ние, защото всъщност сте това, което сме ние, не само ръце на една кукла.