— Яде ли мухи, като Венерината мухоловка? Обзалагам се, че си яла… или може би нещо по-голямо, като някоя птица — като птеродактил!
— Не, използвахме за храна слънчева светлина, както повечето растения тук.
— Е, това не е толкова забавно, колкото моята идея.
Понякога се усещах, че се смея заедно с него. Тъкмо бяхме преминали към Драконите, когато Джейми се появи с вечеря за трима.
— Здравей, Скитнице — поздрави малко смутен той.
— Здрасти, Джейми — отвърнах колебливо, защото не бях сигурна дали не съжалява, че се сближихме толкова. В края на краищата, аз бях от лошите.
Обаче той седна до мен, между двама ни с Джеб, кръстоса крака и постави таблата с храната по средата на малката ни заговорническа група. Бях много гладна и жадна от толкова много приказки. Взех купата със супата и я пресуших на няколко глътки.
— Трябваше да се сетя, че ти просто се преструваше на много деликатна днес в стола. Казвай, когато си гладна, Скит. Аз не съм ясновидец.
Не бях съгласна с последното му твърдение, но бях твърде заета да сдъвквам хляба в устата си, за да му отговоря.
— Скит ли? — попита Джейми.
Аз кимнах, за да му покажа, че нямам нищо против.
— Подхожда й, как мислиш? — Джеб беше горд от себе си. Изненадах се, че не се потупа по гърба за по-голям ефект.
— Предполагам — рече Джейми. — Струва ми се, че разговаряхте за Драконите, нали?
— Да — отвърна му въодушевен Джеб. — Ама не онези, които приличат на гущери. Тези са направени от нещо като желе и като че ли могат да летят. Въздухът там е по-гъст и също прилича на желе, така че летенето им напомня за плуване. И могат да дишат киселина… все едно, че дишат огън, нали разбираш?
Оставих Джеб да запознае Джейми с подробностите, докато хапна малко и от храната на другите и пресуша една бутилка с вода. Когато устата ми беше отново свободна, той пак започна с въпросите:
— Ами тази киселина…
Джейми не задаваше въпроси като Джеб, а и аз внимавах повече какво ще кажа в негово присъствие. Обаче този път Джеб не попита нищо, което би могло да доведе до някоя болезнена тема, дали съзнателно, или не, така че предпазливостта ми не беше необходима.
Светлината постепенно избледня, докато стана черна. Леко изсветля в сребристо от слабото отражение на луната, която, след като очите ми свикнаха, беше достатъчна, за да различавам силуетите на мъжа и на момчето до мен.
С напредването на нощта Джейми се премести по-плътно до мен. Не се усетих, че прекарвам пръсти през косата му, докато говорех, но после забелязах, че Джеб наблюдава ръката ми. Скръстих ръце на гърдите си.
Накрая Джеб широко се прозя и двамата с Джейми направихме същото.
— Историята, която ни разказа, беше много хубава, Скит — рече Джеб, когато и тримата престанахме да се протягаме.
— Това е нещо, което съм правила… преди. Бях преподавател в университета в Сан Диего. Преподавах история.
— Преподавател! — повтори развълнуван Джеб. — Ама това е направо изумително. Бихме могли да те използваме за това и тук. Момичето на Маги — Шарън, учи трите деца, но има много неща, с които не може да се справи. Повече я бива за математика и такива неща, но за история…
— Преподавала съм само наша история — прекъснах го аз. Можех напразно да чакам сам да спре да говори. — Едва ли ще съм от голяма полза като учителка тук. Нямам никакъв опит.
— По-добре вашата история, отколкото нищо. Това са неща, които ние, хората, трябва да знаем и да разбираме, след като живеем в една вселена, която е много по-населена, отколкото предполагахме.
— Ама аз не бях истинска учителка — продължих да го убеждавам отчаяно. Наистина ли си мислеше, че някой би искал изобщо да чуе гласа ми, камо ли да слуша историите ми? — Бях нещо като хоноруван преподавател, почти като гостуващ лектор. Спряха се на мен повече заради… историята, свързана с името ми.
— Това беше следващото нещо, което се канех да попитам — обяви самодоволно Джеб. — По-късно ще говорим за опита ти като учител. А сега ни кажи защо те наричат Скитница? Чувал съм куп странни имена: Суха Вода, Пръсти в небето, Падащ напред — естествено, всичките в съчетание с разните Джимовци и Памели. Казвам ти, че това може да накара човека да полудее от любопитство.
Изчаках го да свърши, за да започна: