Тук е мястото да се спомене как спечели прякора си Дагоберт Франциск Балдуин, водачът на двете сирачета, който беше един от най-красивите и най-смелите гренадири от императорската гвардия.
Един цял ден бяха водили боеве, без да се знае кой е надделял… Вечерта ротата, в която беше и нашият войник, отиде да завземе развалините на едно изоставено село. Поставиха постове, половината конница остана върху седлата, а другата разседла конете и отиде да почива. В последвалата случка нашият войник се бе сражавал геройски, без да бъде ранен. Дълбоката драскотина по крака му, оставена от байонета на един немски войник, той приемаше единствено като спомен.
— Нехранимайко! Скъса ми новите гащи! — извика гренадирът, когато видя, че на задницата му има голяма дупка върху униформата. За отговор той отвърна с изкусно промушване от горе на долу, което прониза австриеца. Нашият войник показа хладнокръвие за раната по кожата, но не може да се каже същото за отношението му към парадните панталони.
Затова още същата вечер той се запретна да поправи това нещастие. Извади от пазвата си най-здравите конци, най-добрата игла, сложи напръстника, събу ботушите и гащите си, които обърна наопаки, за да не личи никаква кръпка, и седна да работи до огъня. Това противоречеше на военния ред, но дежурният капитан не можа да се стърпи и да не се засмее, когато видя войника, седнал на петите си, с шапка от пера на главата, с парадна униформа на гърба, с ботушите до него, как шие хладнокръвно като някой шивач, седнал в работилницата си.
Изведнъж се чу гърмеж от пушки, лостовите се върнаха и извикаха:
— На оръжие!
— На конете! — извика и капитанът със силен глас.
За миг войниците се метнаха върху конете, а клетият кърпач се оказа водач в първата редица. В бързината той бе обул панталоните си наопаки и без да губи време за ботушите, се бе метнал на коня. Отряд казаци, използувайки прикритието на близката гора, се бе опитал да нападне френската войска ненадейно. Битката бе кървава. Нашият войник бе особено ядосан — той много пазеше нещата си, а за него денят не бе добър. Панталоните му бяха скъсани, ботушите му ги нямаше, как да не сече със сабята по-ожесточено от всеки друг път. Луната осветяваше всичко, така че дружината се смая от храбростта на гренадира, който уби двама казаци и сам-самичък улови един офицер.
След тази успешна битка капитанът поздрави френските войници и заповяда на кърпача да излезе пред строя. И капитанът, и конницата останаха смаяни, когато видяха как се приближава стройна и висока фигура, възседнала коня си, с отпуснати върху стремената боси крака и притискайки между също голите си колене клетото животно.
Капитанът се приближи до него, изведнъж си спомни заниманията на своя войник, преди да започне битката, и всичко разбра:
— Ах, ти! — каза той. — Ти постъпваш като крал Дагоберт — обуваш панталоните си наопаки…
Въпреки дисциплината, войниците не можаха да се сдържат и се разсмяха на шегата. Но нашият войник, прав на седлото, с палец върху юздата, със сабя, облегната на дясното му бедро, запази свойственото си невъзмутимо хладнокръвие и след като прие поздравленията на капитана, се обърна и се върна на мястото си. От този ден Франциск Балдуин бе наречен Дагоберт и досега носеше този прякор.
И така, Дагоберт переше в двора на гостилницата, а няколко пияници го наблюдаваха с учудване и любопитство.
Зрелището наистина беше странно.
Дагоберт беше свалил сивия си елек и бе засукал ръкавите на ризата си. С едната ръка той търкаше със сапун малка кърпа, чийто долен край лежеше в коритото, пълно с вода. На другата му ръка, нашарена от белези, се виждаха дълбоки вдлъбнатини.
Немците, пушейки лулите си, изпразваха чашите с бира и се чудеха на странната дейност на този висок старец с дълги мустаци, с гола глава и с отвратително лице. Това, което вършеше, за него бе съвсем обикновено, и той започна да се ядосва на начина, по който го наблюдаваха.
По едно време Пророка дойде под навеса. Видя войника, наблюдава го с голямо внимание няколко минути, и като се приближи до него му каза на френски:
— Както се вижда, побратиме, вие нямате вяра на перачките от Мокерн, нали?