Дагоберт не прекъсна прането, начумери се, извърна глава, за да изгледа Пророка и нищо не отговори.
Морок се зачуди от мълчанието му, но продължи:
— Не се лъжа, французин сте, юнако мой, това личи от думите, с които сте нашарили ръката си, пък и по тази фигура се познава, че сте стар войник от империята. Според мен не е прилично един храбрец да държи хурка…
Дагоберт не отвърна нищо, но прехапа мустаците си и започна бързо да търка дрехите със сапуна. Лицето и думите на звероукротителя му се виждаха крайно неприятни. Пророка като че ли забеляза това, но продължи.
— Аз знам, че не сте нито глух, нито ням. Защо тогава не желаете да говорите?
Дагоберт не можеше повече да търпи, извърна рязко глава, изгледа Морок навъсено и рече грубо:
— Не ви познавам и не искам да ви познавам. Оставете ме на мира… — И продължи да пере.
— Но хората се запознават… с чаша рейнско вино. Ще говорим за нашите войни… Защото и аз съм ходил на война, съобщавам ви навреме. Това ще ви направи може би по-учтив.
Жилите върху главата на Дагоберт се издуха. В погледа и тона на упорития си събеседник той откри някакво предизвикателство, но се стърпя.
— Не искате ли да пиете с мен чаша вино? Ще говорим за Франция. Аз съм живял там дълго време — това е хубава страна. Затова ми е приятно, когато срещна французи, особено когато перат така добре като вас. Ако имах прислужница, щях да я пратя при вас, да се учи…
Пророка явно се подиграваше. Безочливият му поглед издаваше нахалството и високомерието му. Дагоберт знаеше, че с подобен противник лесно може да се спречка, но понеже искаше да избегне това, премести коритото на другия край на двора. Очите на звероукротителя светнаха от радост. За да покаже задоволството си, той поглади няколко пъти жълтеникавата си брада и бавно се приближи до войника, последван от неколцина любопитни. Дагоберт беше много хладнокръвен. Обиди се от безочливата упоритост на Пророка, прищя му се да грабне дъската, върху която переше и да му смаже главата, но щом си помисли за сирачетата, се въздържа.
Морок скръсти ръце на гърдите си и рече сухо:
— Наистина, перачо, ти не си учтив човек. — После се обърна към зрителите и продължи на немски: — Казвам на този французин с дългите мустаци, че не е учтив човек. Да чуем какво ще отговори. Може би ще трябва да му се даде един урок? Пазил ме Бог от кавга — прибави той като въздъхна. — Но Бог ме е просветил, аз съм негова твар, и от уважение към него трябва да накарам другите да почитат неговата твар…
Тези тайнствени думи на Пророка много допаднаха на пияниците. Пророка бе прочут и в Мокерн — те чакаха на следващия ден неговото представление и началото много им харесваше.
Дагоберт не се стърпя от предизвикателните думи на противника си и каза на немски:
— Разбирам този език, говорете да чуят всички…
Пристигнаха и други любопитни и ги обградиха, работата започна да става лоша.
Пророка начена на немски:
— Преди малко ви казах, че не сте учтив, а сега ще кажа, че сте безсрамно груб. Какво ще отговорите на това?
— Нищо — отвърна Дагоберт хладнокръвно и продължи да пере.
— Нищо? — попита Морок. — Лесно е да се каже. Аз пък ще добавя, че когато един честен човек иска да почерпи един чужденец с чаша вино, чужденецът няма право да отговори нахално…
Едри капки пот потекоха по челото и бузите на Дагоберт. Широката му брада потрепери от яд, но той се стърпя, хвана двата края на кърпата, която бе потопил във водата, затърка я, изстиска я и започна да шушне през зъбите си стара войнишка песен:
Не съобщаваме края на куплета, който е достатъчно циничен. Мълчанието, което си бе наложил, бе задавило Дагоберт, а песента го поотпусна.
Морок се обърна към присъствуващите и каза лицемерно:
— Ние знаехме, че наистина Наполеоновите войници бяха неверници, които връзваха конете си в църквата, които обиждаха Бога сто пъти на ден и които за разплата се удавиха в Березина като египтяните. Но не знаехме, че Бог, за да накаже тия безверници, им е отнел смелостта, единствената им добродетел. Този човек засегна в мое лице една твар, надарена с Божията благодат, и се прави, че не разбира, дето трябва да поиска прошка от мен. Или ако не…
— Или ако не? — попита Дагоберт без да погледне Пророка.