— Освен това — добави д’Егрини замислено — не трябва да се заблуждаваме. Реакцията продължава… Примерът на Франция е важен. Едва ли ще можем да се задържим в Австрия и в Холандия. С всеки изминал ден средствата на Обществото намаляват. Кризата може да продължи. Ако успеем с медальоните ще се закрепим и с помощта на Орбано… нашето въздействие ще бъде огромно. Тринадесети февруари! — въздъхна д’Егрини, поклащайки глава. — 13 февруари за нас може да стане като Тридентийския събор, който ни вдъхва нов живот.
— Затова трябва да се направи всичко, за да успеем. От шестимата, петима няма да могат да попречат. Остава само внучката ми… Чаках само вас, за да взема окончателно решение. Предприех всички мерки, още тази сутрин ще започнем работа.
— Увеличиха ли се съмненията ви?
— Да. Убедена съм, че тя знае повече, отколкото казва. Ако е така, тя е нашият най-голям неприятел. И най-опасен.
— Винаги съм бил на това мнение и още преди шест месеца ви предупредих да вземете мерките, което вече сте направили. Това улеснява нещата.
— Най-накрая — каза княгинята с нескрита злоба — този характер ще бъде смачкан. Най-накрая ще си отмъстя за униженията, които трябваше да понеса, за да не разбере тя. Колко неща преживях!…
— Който обижда вас, обижда и мен. Както знаете, Ермин, аз мразя хората, които и вие мразите.
— А колко пъти вие сте понасяли подигравките й?
— Рядко съм се лъгал — каза маркизът строго. — Това момиче може да стане най-опасният ни неприятел.
— Не трябва да допускаме това — отвърна госпожа Сен-Дизие и втренчи поглед в маркиза.
— Срещнахте ли се с доктор Баление и с Трипо? — попита той.
— Сега ще дойдат тук, съобщих им всичко.
— Бяха ли настроени срещу нея?
— Твърде много. Адриана има пълно доверие в лекаря, но има още едно допълнително обстоятелство, което ще ни помогне.
— Какво е то?
— Сутринта госпожа Гривоа отиде при Адриана, за да й припомни, че я чакам към обед по много важна работа. Когато приближавала павилиона, забелязала как Адриана се прибира през малката градинска врата.
— Не може да бъде! Има ли доказателства?
— Досега друго няма. Но аз ще се погрижа — каза княгинята, като взе едно от писмата пред себе си. — Това е докладът, който ми носи всяка сутрин една от слугините на Адриана.
— Да не би да е онази, която Родин е успял да настани при нея?
— Същата е. Тя е много зависима от Родин и досега ни служи добре. Може би докладът потвърждава разказа на Гривоа.
Тя хвърли бегъл поглед върху доклада и ужасена извика:
— Но какво е това? Това момиче било истински дявол! Управителят на имота, който тя продаде й съобщава в писмо, че индийският принц е в замъка. Тя знае, че е неин роднина… Вече е писала на някогашния си учител по рисуване, Норвал, да вземе индийски дрехи и да доведе тук принц Джалма. Него, който на всяка цена трябва да бъде далеч от Париж…
— Ако това не е някоя нова прищявка на внучката ви — каза пребледнял маркизът — бързината, с която иска принцът да пристигне тук показва, че тя знае много повече, отколкото сме предполагали. Тя сигурно знае и за медальоните.
— Нямаме повече време — решително каза княгинята — Трябва да побързаме и да приключим още тази сутрин.
— Това е почти невъзможно.
— Всичко е възможно. Докторът и господин Трипо са наши хора.
— Аз също им вярвам. Но не трябва да поставяме въпроса, който да ги изплаши, преди да разговаряме с внучката ви. Колкото и да е хитра, вие лесно ще отгатнете какво точно знае. И ако то е повече, отколкото е необходимо, тогава наистина трябва да приключим още днес.
— Успяхте ли предварително да се обадите на вашия доверен човек? — попита княгинята.
— Трябва да пристигне до обед.
— Мисля, че тук ще бъде удобно за нашия замисъл. Стаята е отделена от малкия салон със завеса, която ще спуснем. Вашият човек може да застане зад нея.
— Прекрасно!
— Предан човек ли е той?
— Много предан. В подобни случаи често сме го използували.
В това време някой почука на вратата.
— Влезте! — извика княгинята.
— Доктор Баление пита дали можете да го приемете, княгиньо — появи се един от слугите.
— Разбира се. Помоли го да влезе.
— Дойде и още един човек, с когото Негово високо Преподобие трябвало да се срещне тук към обяд. Според заповедите на господин абата, го помолих да почака навън.