— Това е довереният човек — обърна се маркизът към княгинята. — Нека най-напред да дойде той. Струва ми се, че не е полезно ако го види доктор Баление.
— Нека най-напред влезе този човек — нареди княгинята на слугата. — После, когато ти позвъня, ще помолиш и господин доктора да влезе. Когато пристигне барон Трипо и него ще въведеш в стаята. След това, който и да идва, няма да пускаш никого. Освен, разбира се, госпожица Адриана.
Слугата излезе.
VI глава
Враговете на Адриана
Слугата се върна бързо и въведе в стаята нисък блед мъж, облечен в черни дрехи и с домино. Под лявата си мишница носеше дълга ножница, покрита с черна кожа.
— Съобщи ли ви господин абатът какво трябва да изпълните? — обърна се към него княгинята.
— Да, госпожо — отвърна човекът с тънък глас и се поклони.
— Ще ви бъде ли удобно тук? — попита тя и го заведе да погледне в малката стая, която се отделяше от салона само с една завеса.
— Много — отвърна човекът с доминото и отново се поклони.
— Тогава влезте вътре. Аз ще ви съобщя, когато настъпи моментът.
— Ще чакам заповедите ви, княгиньо.
— И не забравяйте съветите ми — добави маркизът.
— Бъдете спокоен, ваше високопреподобие…
Завесата, която маркизът развърза, се спусна до пода и скри човека с доминото. Княгинята позвъни, след миг вратата се отвори и в стаята влезе доктор Баление, едно от важните лица в тази история.
Той бе около петдесетгодишен, среден на ръст и набит, с кръгло червендалесто лице. Гладката му бяла, доста дълга коса, сресана на път, покриваше слепоочието му. Той носеше старомодни дрехи. Обут бе в къси панталони от черно копринено сукно, златни гривни лъщяха под коляното и над лъскавите кожени обувки. Вратовръзката, жилетката и връхната му дреха бяха черни, бялата му ръка се губеше на половина под батистения ръкав. Макар и старомодно, облеклото бе изискано. Лицето му бе усмихнато, а малките сиви очи показваха проницателността и остроумието на доктор Баление. Докторът страстно обичаше шумните веселби и удоволствия. Беше не само остроумен, бъбрив, пъргав и учтив, но и едно от най-старите оръжия на княгиня Сен-Дизие. Благодарение на тази силна подкрепа, докторът, за когото дълго време никой не бе чувал нищо, по време на реставрацията получи две хубави, но леки служби, с което увеличи клиентите си. Трябва да се подчертае, че веднага след като спечели закрилата на княгинята, той започна да изпълнява стриктно религиозните си задължения. Така например, докторът се причестяваше публично всяка седмица на тържествената литургия на свети Тома Аквински. Само за една година много боледуващи, увлечени от примера на хората на госпожа Сен-Дизие, не искаха да посещават друг лекар и така клиентелата се увеличи още повече. За Обществото бе много важно да има сред привържениците си и един от най-известните лекари на Париж. Лекарят е като свещеника, посвещават го по всяко време в тайните на семейството и той научава много неща, запомня думите на болните и умиращите. А когато грижещият се за спасение на тялото се споразумее с онзи, който се грижи за спасението на душата и си помагат, тогава, при удобен случай, те могат да използуват всичко, което чуват. Не за себе си, разбира се, защото законите не позволяват това, но за трети лица… Доктор Баление бе един от най-дейните и най-ценните симпатизанти на членовете на парижкото Исусово общество.
Когато влезе в стаята, той учтиво приближи до княгинята и целуна ръката й.
— Както винаги сте точен, скъпи Баление.
— Винаги се радвам и бързам да чуя заповедите ви, госпожо. — Той се обърна към маркиза, стисна сърдечно ръката му. — Радвам се, че се върнахте. Знаете ли, че трите месеца се сториха вечност за вашите приятели?
— Времето е еднакво дълго и за тия, които тръгват, и за онези, които остават, скъпи докторе. Но вече наближава обед и госпожица Кардовил ще пристигне всеки момент.
— Безпокоя се — рече княгинята. — Ами ако тя подозира нещо?
— Невъзможно! — каза Баление. — Вие знаете, че тя ми има доверие. Онзи ден много се смяхме, дори когато й правех бележки за нейния начин на живот, за разпалената й глава…
— Господин Баление непрекъснато й прави забележки за незначителни неща — прекъсна го госпожа Сен-Дизие.
— А те са много съществени — каза маркизът.