— Госпожица Адриана ми отговори, като ме обсипа с подигравки и шеги. Трябва да признаем, че е много остроумна.
— Докторе, докторе… — каза госпожата. — Не показвайте слабост.
Вместо да й отговори, господин Баление извади от жилетката си позлатена кутия, отвори я, взе щипка емфие и го смръкна бавно, като гледаше княгинята с поглед, който бързо я успокои.
— Слабост? У мен ли, госпожо? — отвърна той, като почистваше с пълната си бяла ръка полепналото върху ризата му емфие. — Аз доброволно дойдох при вас, за да ви помогна да се избавите от неприятното положение.
— Само вие можете да ни направите тази услуга — обади се д’Егрини.
— Аз не показвам слабост, госпожо — продължи докторът, защото изцяло съм оценил важността на действията си. Но тук става дума и за важни интереси…
— Наистина — каза д’Егрини — За жизнени интереси.
— Тогава — започна отново Баление — като човек с добър и изтънчен вкус, позволете ми да уважа отличното остроумие на госпожица Адриана. А когато дойде време за работа, тогава ще ме видите.
— Може би то ще дойде много по-бързо, отколкото очакваме — спогледаха се госпожа Сен-Дизие и д’Егрини.
— Винаги ще бъда готов — отвърна докторът. — Отговарям за работата си, стига да бъда спокоен във всичко останало.
— Нима са малко клиентите ви? — усмихна се госпожа Сен-Дизие.
— Напротив! Винаги ще се оплаквам, че имам много болни, но работата не е в това. Докато пристигне госпожица Адриана, ще ви кажа няколко думи, които се отнасят и до нея. Става въпрос за онази жена, която купи имота на Кардовил, някоя си госпожа Света Гълъбица, която ме нае за свой лекар, благодарение хитростта на господин Родин.
— Да — каза д’Егрини. — Родин ми писа, без да съобщава повече подробности.
— Ето как стоят нещата — продължи докторът. — В началото мислех, че лесно ще въздействувам върху госпожа Света Гълъбица, но тя се оказа много упорита. Вече двама свещеници се отказаха да помагат за нейното посвещаване. Родин се чудеше какво да направи, и й изпрати малкия Филипон. Той е сръчен, хитър и особено търпелив — напълно подходящ за нея. Когато станах лекар на Света Гълъбица, Филипон потърси помощта ми и я получи. Аз трябваше да се преструвам, че не го познавам, а той редовно ми съобщаваше за нравственото състояние на покаяницата си. Трябваше със съвсем безвредни лекарства, защото тя не е и много болна, да почувствува подобрение и в зависимост от това дали свещеникът е доволен или не от нея, да й казвам: „Както забелязвате, госпожо, когато се намирате на правия път, това действува добре на здравето ви и вие се чувствате добре. И обратното — щом попаднете на лошия път, изпитвате телесна болка, което е доказателство, че влиянието на вярата е всесилно и се отразява не само върху душата, но и върху тялото…“
— Неприятно е, разбира се — каза хладнокръвно д’Егрини — да се прибягва до такива средства, за да се спасят упоритите от гибел, но пък трябва да се използуват различни начини на въздействие в зависимост от ума и характера на хората.
— Сигурно госпожа княгинята е забелязала — започна отново докторът — че в манастира „Света Богородица“ понякога съм използувал същото средство, за да постигна спокойствието и спасението на душите на някои от болните. Това средство е безопасно. Наистина, разликата между подобрение и влошаване на състоянието е малка, но в някои случаи средството дава отлични резултати. Така се случи и с госпожа Света Гълъбица. Тя бе в такова нравствено и телесно състояние, че Родин накара Филипон да я посъветва да престане за кратко… Съветът, както и желанието й да се прочуе и издигне, я накараха да купи имота на Кардовил. Но вчера Филипон ми каза, че Света Гълъбица отново е изпаднала в тежка душевна болест, макар физически да е добре. Причината бил някой си Жак Дюмулен, когото, доколкото знам абате, вие познавате. Този господин, без да знам как, е бил при нея и са разговаряли много продължително.
— Жак Дюмулен! — каза презрително маркизът — Той е човек, когото използуват като маша и го презират. Той е писател — само жлъчка, завист и омраза… Ние му плащахме много, за да напада с животинското си красноречие нашите врагове, макар да не е най-добрият начин подобно перо да защитава началата, които почитаме… Той живее като циганин, кисне по кръчмите и почти винаги е пиян. Но трябва да се признае, че е неизчерпаем в клеветите си. Той познава добре богословските въпроси и затова понякога ни е много полезен…