След това госпожа Сен-Дизие повдигна завесата, зад която се бе скрил човекът, направи му последен знак и отново се върна на мястото си.
През краткото време до влизането на Адриана всички бяха неспокойни и объркани, като че ли ги бе страх от нейното присъствие.
След малко госпожица Кардовил влезе при княгинята.
VII глава
Скандалът
Когато влезе, госпожица Кардовил захвърли на едно от креслата сивата си шапка и хубавата й коса се разпусна покрай лицето. Адриана кимна учтиво, но с достойнство. Бе весела и засмяна, а очите й блестяха повече от всякога. Когато погледна абат д’Егрини, подигравателна усмивка се появи на устните й. Поклони се грациозно на доктора, мина пред барон Трипо, без да го погледне и поздрави княгинята много възпитано.
Облеклото и походката на Адриана бяха изящни, от тях лъхаше нещо решително, независимо и гордо, което рядко се среща у момичета на нейната възраст. Движенията й бяха плавни, свободни и естествени като характера й, показваха силата и жизнеността на младостта й и личеше, че това откровено, чистосърдечно и решително същество не може да се подчини на една фалшива строгост.
Поведението на маркиз д’Егрини бе странно. Макар опитен в световните работи и много остроумен, един от най-добрите проповедници, мъж с власт и авторитет, в присъствието на Адриана Кардовил той изпитваше необяснимо смущение. Той, който винаги владееше себе си и се бе научил да упражнява огромно влияние, който в името на Обществото се бе държал като равен с много високопоставени личности, изпитваше някаква стеснителност от откровеността, остроумието и хапливата ирония на това момиче. А понеже властните натури не търпят онези, които не се поддават на влиянието им и намират винаги начин да ги поставят на мястото им, такава бе причината маркизът да не обича внучката на Сен-Дизие. От дълго време и против маниера си, с обаятелния си и очарователен тон, той говореше сухо и кратко и сериозен се затваряше в кръга на строгостта. Това веднага сковаваше качествата, които притежаваше и от които обикновено извличаше голяма полза… Адриана се забавляваше от всичко това, без да отчита, че и най-дребният повод може да породи голяма ненавист.
Госпожа Сен-Дизие бе седнала в голямо кресло близо до камината. Маркиз д’Егрини стоеше прав пред огъня, а доктор Баление, седнал до писалището, отново разлистваше написаното за барон Трипо. А баронът с голямо внимание разглеждаше една икона, закачена на стената.
— Търсили сте ме, лельо, по някаква важна работа — наруши дълбокото мълчание Адриана, което се възцари след влизането й в стаята.
— Да, госпожице — отвърна княгинята студено и строго. — Трябва да говорим за важни неща.
— Готова съм да ви изслушам. Може би ще отидем в библиотеката ви?
— Не е нужно, ще разговаряме тук. — Обърна се към маркиза, доктора и барона, и им каза: — Седнете, господа.
Те се настаниха около писалището на княгинята.
— Но защо господата ще присъствуват на нашия разговор! — попита госпожица Кардовил изненадана.
— Те са стари приятели на нашия род. Всичко, което засяга вас, също ги интересува, така че трябва да приемете и изслушате техните съвети с нужното уважение.
— Не се съмнявам, лельо, в особеното приятелство на господин д’Егрини към нашия род. Още по-малко се съмнявам в дълбоката и безкористна преданост на господин Трипо. А господин Баление е един от най-старите ми приятели… Но преди да се съглася те да присъствуват на нашия разговор, трябва да знам за какво ще разговаряме.
— А аз мислех, госпожице, че измежду странните ви способности са откровеността и смелостта!
— Господи! — възкликна Адриана със смирена, но иронична усмивка. — Нямам вече такива способности, както и вие нямате способността да сте искрена и добра. Нека най-накрая се съгласим, че сме такива, каквито сме… Без способности…
— Отдавна съм свикнала със своенравията на независимия ви дух — каза госпожа Сен-Дизие. — Затова мисля, че няма да се смутите да кажете пред господата онова, което ще кажете и на мен.
— Вие ме подлагате на разпит? За какво?
— Това не е разпит. Аз съм длъжна да бдя над вас, а вие злоупотребявате със снизходителността ми към вашите прищевки. Искам да сложа край на всичко това и затова ще ви съобщя, пред приятелите на нашия род, своето решение. Като начало ще ви кажа, че неправилно възприемате отношението ми към вас.