— Замълчете, господине! Говоря за вас, но не на вас — продължи Адриана, като го прекъсна с погледа си. — Поисках да използувам приходите си според моя вкус. Украсих жилището, което си избрах. Вместо грозни и лошо възпитани слугини, предпочетох млади, хубави и благовъзпитани, но бедни момичета. Възпитанието им не ми позволи да ги превърна наистина в слугини, създадох им приятна среда. Те не ми служат, те ми правят услуга. Плащам им, но съм им признателна. Знам госпожо, че тези тънкости вие няма да разберете… Вместо да ги гледам облечени зле, аз им дадох дрехи, които подхождат на лицата им, защото обичам младостта и красотата. Така ли се харесвам, или по друг начин, за това отговаря огледалото ми. Излизам сама, защото искам да ходя там, където желая. Не ходя на църква, вярно е, но ако беше жива майка ми, щях да й кажа в какво вярвам и тя щеше да ме разбере. Наистина поставих жертвеник в чест на младостта и красотата, защото почитам Бог във всичко красиво, благородно и велико и сърцето ми от сутрин до вечер повтаря тази искрена молитва: „Благодаря ти, Боже. Благодаря ти!“. Вие казвате, госпожо, че доктор Баление често ме е виждал самотна и уединена… Вярно е, защото в такива моменти аз гонех от мисълта си всичко грозно от настоящето и се стремях към бъдещето. Тогава пред мен се появяваха очарователни видения, усещах възвишен, божествен възторг, все едно не бях на земята…
Докато Адриана изричаше тези думи лицето й просветля толкова много, че се преобрази и за нея околните вече не съществуваха.
— В такива моменти — продължи тя още по-възторжено — започвах да дишам свободно. Вместо да гледам ближните си, подложени на унизителната и животинска власт, от която произлизат пороците на робството, вместо да гледам хитростите, очарователното вероломство, обаятелните лъжи, презрителната покорност и ненавижданото послушание, виждах ближните си достойни и искрени, защото бяха свободни. Бяха верни и предани, защото можеха да избират. Не бяха нито горди, нито подли, защото нямаше кого да ласкаят или владеят. И най-накрая, защото можеха да подадат ръка не на лъжливия, а на искрения. Ох…, усещам това…, не са само утешителни привидения…, това са свети надежди!
Адриана замълча, приземи вълнението си и не забеляза, че участниците в събирането радостно, и доволно се споглеждаха.
— Това, което говори…, не е лошо… — прошепна докторът на ухото на княгинята. — Приказва, като че ли сме я подкупили…
— За да постигнем, каквото искаме, трябва да бъдем строги — обади се д’Егрини. — Трябва да я накараме да излезе извън себе си.
След като изля чувствата си, Адриана почувствува, че яростта я напусна. Тя се обърна към доктора усмихната и му каза:
— Признайте, че е смешно да показваш възвишени чувства пред хора, които не могат да ги разберат. Ето ви удобен случай да се подигравате с моята възторженост, за която ме упреквате понякога… В такъв важен момент да се увлека! Но какво да се прави, скъпи Баление! Когато ми дойде някаква мисъл в главата е невъзможно да я следвам, както бе невъзможно да търча след пеперудите, когато бях малка…
— Господ знае къде ви водят тези лъскави и пъстри пеперуди, които са в главата ви… Ах, лудетина! — отвърна господин Баление и се усмихна бащински снизходително. — Кога ще станете умна, колкото сте красива?
— Още сега! Ще изоставя мечтите си и, както ще чуете, ще започна да говоря съвсем разумно. — След тези думи Адриана се обърна към леля си и добави: — Вие ми съобщихте, госпожо, волята си, а ето и моята. След малко повече от седмица ще напусна павилиона, в който живея и ще се пренеса в една къща, която поръчах да подредят според вкуса ми. Там ще живея, както си искам. Нямам баща, нямам майка и не съм длъжна да давам отчет на никого за делата си…
— Така е, госпожице — повдигна рамене княгинята, — но вие не си давате сметка, какво говорите. Забравяте, че обществото има неограничени морални права, които ние сме длъжни да запазим.
— Искате да кажете, госпожо, че вие с господин д’Егрини и господин Трипо представлявате нравствеността на обществото? Това ми се струва странно. Може би защото господин Трипо сметна имота ми за свой собствен? Или защото…
— Но, госпожице… — опита се да я прекъсне Трипо.
— Понеже имам възможност — каза Адриана на леля си, без да обръща внимание на барона — ще ви помоля да ми обясните някои неща, които, струва ми се, сте крили досега от мен…
Д’Егрини и княгинята настръхнаха от думите й и се спогледаха неспокойно и притеснено. Адриана не забеляза и продължи: