— Не, госпожо! Сутринта научих, че две мои роднини, и те от майчина страна, две сирачета на петнадесет години, дъщери на маршал Симон, са пристигнали след дълъг път и сега са в дома на един войник, който ги е довел във Франция чак от Сибир…
При тези думи д’Егрини и княгинята се спогледаха с ужас. Те толкова се надяваха, че госпожица Кардовил не знае за пристигането на дъщерите на маршал Симон, че чутото от нея ги вцепени.
— Вие се чудите откъде зная за всичко така добре? — попита Адриана. — Но да поговорим отново за дъщерите на маршал Симон. Вие разбирате, госпожо, че не мога да се съглася да се измъчват добрите хора, в които те са се подслонили. Наистина, семейството е честно и трудолюбиво, но тяхното място не е там… Затова ще ги доведа и те ще се настанят на долния етаж, заедно с жената на войника, която ще им бъде отлична настойница…
При тези думи д’Егрини и баронът се спогледаха и баронът каза високо:
— Тя е изгубила ума си!
Адриана продължи, без да отговаря на господин Трипо.
— Всеки момент маршал Симон ще пристигне в Париж. Вие разбирате, госпожо колко приятно ще ми бъде да му съобщя, че съм се грижила добре за дъщерите му. Още утре ще повикам шивачките, за да ги облекат. Когато баща им се завърне, искам да ги намери красиви. Казват, че самите те са красиви като ангелчета…
— Свършихте ли, госпожице? — попита ядосано княгинята. В същото време д’Егрини, спокоен и хладнокръвен на външен вид, едва прикриваше терзанията си. — Защо не продължите да търсите още? — продължи княгинята. — Няма ли още някой от това прелюбопитно преселническо семейство? Търсете… Никоя царица не би постъпила по-великодушно от вас.
— Права сте, госпожо, искам да посрещна роднините си, както са свикнали: един царски син и дъщерите на маршалдука на Лини. Прекрасно е, когато всичко това се съедини със сърдечното гостоприемство.
— Това наистина е великодушно — каза все по-обезпокоена княгинята. — Жалко е само, че не сте богата като Крез, за да изпълните желанията си…
— Колкото и голямо да е богатството ми, госпожо, то е нищожно, като се има предвид онова, което само за един час може да премине през ръцете на нашето семейство. Когато това се случи, госпожо, може би тогава ще ми простите онова, което сега наричате царска щедрост…
Д’Егрини се намираше в ужасно положение, което ставаше все по-лошо. Въпросът за медальоните бе тъй важен, че той го бе скрил дори от доктор Баление, макар да искаше от него огромна услуга. И Трипо не знаеше това, защото княгинята смяташе, че е унищожила от документите на Адрианиния баща знаците, по които дъщерята можеше да открие това. Затова абатът се страхуваше не от това, че госпожица Кардовил знае, а че може да го разпространи. От същото се страхуваше княгинята и затова тя прекъсна внучката си като каза:
— Госпожице, има семейни тайни. Не знам за какво точно говорите, но ви предупреждавам да прекъснем този разговор…
— Как така, госпожо! Нали сме се събрали семейно? Както пролича и от недотам приятните думи, които разменихме.
— Когато става дума за предположения, излишно е да говорим за тях, ако нямаме доказателства.
— Нали от толкова време, вече час, говорим, госпожо, за интереси? Наистина, не разбирам нито учудването, нито недоумението ви?
— Не е нито едно от двете, госпожице… Но в продължение на времето, за което споменахте, вие ме принуждавате да слушам безсмислени неща. Позволете ми да бъда малко изненадана.
— Извинете, госпожо, но сте много неспокойна — отвърна Адриана, поглеждайки леля си и д’Егрини. Това е нещо, което прибавено към някои подозрения, не съм имала време да изясня…
След кратка пауза, Адриана поднови:
— Истината ли казах?
— Заповядвам ви, госпожице, да замълчите! — извика княгинята, след като изпусна нервите си.
— Ах, госпожо — отвърна Адриана. — Не се излагайте! Вие винаги сте съумявали да се владеете.
Провидението, както се казва, се притече на помощ на княгинята и на абат д’Егрини в този миг. Появи се един слуга, беше смутен и пребледнял, а княгинята бързо го запита:
— Какво има, Дюбоа?
— Прощавайте, княгиньо, задето ви прекъснах, въпреки заповедта ви, но господин полицейският началник иска да ви съобщи нещо. Той чака в двора, заедно с неколцина агенти и войници.