Княгинята много се изненада, но като съобрази, че може да се възползува от този случай, за да се разбере бързо с д’Егрини за разкритията на Адриана, се изправи и каза на абата:
— Господин д’Егрини, ще бъдете ли толкова добър да дойдете с мен? Не мога да си обясня какво означава пристигането на полицейския пристав в къщата ми.
И господин д’Егрини излезе заедно с госпожа Сен-Дизие в съседната стая.
IX глава
Предателството
Княгиня Сен-Дизие, господин д’Егрини и слугата влязоха в съседна на стаята, в която останаха Адриана, Трипо и лекарят.
— Къде е приставът? — попита княгинята слугата, който й бе съобщил, че я търсят.
— В синия салон, госпожо.
— Помоли го да почака малко.
Слугата се поклони и излезе. Тогава госпожа Сен-Дизие приближи до д’Егрини, чието гордо и високомерно чело вече бе станало бледо и мрачно.
— Както разбирате, — каза тя — Адриана знае всичко. Какво да правим сега?
— Не знам — отвърна абатът със замислен поглед. — Това откритие е ужасен удар!
— Всичко ли е загубено?
— Има само едно спасително средство — отвърна д’Егрини — и то е лекарят.
— Но как? Толкова бързо? И още днес? — извика княгинята.
— Ако изминат два часа, вече ще бъде много късно. Това дяволско изчадие трябва да е видяло дъщерите на генерал Симон…
— Боже мой! Това е невъзможно, Фредерик. Господин Баление никога не би могъл… Това трябваше да се подготви отдавна, както възнамерявахме след днешния разпит.
— Все едно — продължи оживено абатът — Докторът трябва да опита по всякакъв начин.
— Но под какъв предлог?
— Ще се опитам да намеря.
— Ако приемем, че намерите предлог, ще трябва да го извършим още днес, а няма да бъдем готови. Там, долу, нищо няма да е подготвено.
— Бъдете спокойна. Който предвижда, винаги е готов.
— А как ще съобщим на доктора сега? — поде княгинята.
— Ако го извикаме, ще събудим подозрения у внучката ви — каза господин д’Егрини замислено — а това не бива да се допуска.
— Няма съмнение — продължи княгинята. — Това е единият начин.
— Да — каза абатът — ще драсна набързо няколко думи на Баление. Някои от слугите ви ще занесе писмото, което уж идва отвън, от някой тежко болен…
— Чудесна идея! — възкликна княгинята — Имате право. На масата има всичко необходимо за писане. Да побързаме. Дано докторът успее.
— Честно да ви кажа, не смея да се надявам — рече маркизът, като седна зад масата, потискайки гнева си. — Благодарение на онзи експеримент, който нашият скрит зад вратата човек вероятно записва, благодарение на буйните сцени, които ще се разиграят утре и след това, докторът може да вземе всички предпазни мерки и да действува по най-сигурния начин. Но да искате това от него още днес, още сега, повярвайте Ермин, ще е глупаво — и маркизът захвърли перото, като добави с горчивина. — Тъкмо щяхме да успеем и всичко се провали. Колко лоши последствия ще има от всичко това. Внучката ви ни причини огромно зло.
Невъзможно е да се опише разяреният гняв и яростната омраза, с която господин д’Егрини произнесе тези думи.
— Фредерик! — извика княгинята разтревожена и сложи ръката си върху ръката на абата — Моля ви, не се отчайвайте. Докторът има изобретателен ум. Той ни е толкова предан, че нека все пак опитаме…
— Добре, нека опитаме късмета си — каза абатът и пак взе перото.
— Нека допуснем най-лошото — каза княгинята. — Ако Адриана отиде тази вечер да търси дъщерите на генерал Симон, може би вече няма да ги намери там.
— Не бива да разчитаме на това. Не е възможно толкова бързо да са изпълнили заповедите на Родин. Иначе биха ми съобщили.
— Наистина… Тогава пишете на доктора. Веднага Дюбоа ще отнесе писмото ви. Смелост, Фредерик, ще покорим вироглавата ми внучка. — После госпожа Сен-Дизие добави разярена. — Ах, Адриана, Адриана! Много скъпо ще платиш за безочливите си подигравки и мъките, които ми причиняваш! — На излизане княгинята се обърна към господин д’Егрини. — Чакайте ме тук, ще ви съобщя за какво е дошъл приставът и пак ще отидем при другите.
Княгинята излезе, а д’Егрини бързо написа няколко реда с разтреперана ръка.
X глава