Клопката
След като госпожа Дизие и маркизът излязоха, Адриана остана в стаята на леля си с господин Баление и барон Трипо. Госпожица Кардовил страшно се разтревожи, когато разбра, че приставът е дошъл. Тя, както и Агрикол, предчувствуваше, че той ще поиска разрешение да претърси двореца и павилиона, за да открие ковача, мислейки, че е там. Макар скривалището на Агрикол да беше много тайно, Адриана не бе напълно спокойна. Затова, за всеки случай, тя се възползува от възможността да препоръча младежа на доктора, който беше близък приятел на един от много влиятелните по онова време министри. Тогава момичето се доближи до лекаря, който в това време шушнеше на барона, и с най-приятния си и кротък глас му каза:
— Господин Баление, бих искала да ви помоля нещо — и с поглед му посочи един от прозорците.
Трипо, останал без подкрепата на абата, който бе в другата стая, се боеше от момичето като от огън и затова се зарадва, че тя се оттегли настрана. За да покаже, че не се страхува той застана пред една икона и започна да я разглежда.
Когато се отдалечиха от барона, Адриана се обърна към лекаря.
— Докторе, вие сте мой приятел, какъвто сте бил и на баща ми. Когато преди малко изпаднах в трудно положение, вие отново се оказахте единствената ми подкрепа…
— Госпожице, не говорете така! — каза докторът с лицемерно изражение. — Замълчете по-добре.
— Бъдете спокоен — каза му Адриана — няма да ви компрометирам, но ми позволете да ви напомня, че често сте ми предлагали услугите си и сте ми говорили за вашата преданост към мен.
— Проверете и ще видите, че държа на думата си.
— Е добре, докажете ми го веднага.
— Чудесно! Кажете какво искате от мен.
— Нали сте приятел на министъра?
— Разбира се. Сега лекувам кашлицата му, която се появява винаги преди да отговаря за нещо в камарата.
— Трябва да помолите министъра за нещо, което пряко ме засяга.
— Вас ли? Какво е то?
В този момент влезе слугата, подаде на Баление едно писмо и му рече.
— Някакъв прислужник донесе току-що това писмо за вас. Много е спешно.
Докторът взе писмото и слугата излезе.
— Ето до какво водят добрините — усмихна му се отново Адриана. — Нито миг не ви оставят на мира, скъпи докторе.
— Не ми се говори за това, госпожице — каза лекарят, който не можа да скрие учудването си, като позна почерка на д’Егрини. — Тези болни мислят, че ние сме от желязо и че носим в себе си всичкото здраве, от което те се нуждаят. Безмилостни са! Но позволете ми, госпожице — каза докторът и разпечата писмото.
Госпожица Кардовил отвърна с прелестно кимване на глава.
Писмото на маркиз д’Егрини не беше дълго. Лекарят го прочете на един дъх и въпреки обикновеното си благоразумие повдигна рамене и каза раздразнено.
— Днес! Невъзможно! Той е луд!
— Сигурно ви чака някой беден болнав човечец, който е заложил цялата си надежда на вас. Хайде, скъпи мой господин Баление, бъдете добър, не отхвърляйте молбата му. Много е приятно човек да оправдава надеждите, които му се възлагат.
Между съдържанието на писмото и реакцията на Адриана имаше такова противоречие, което изуми Баление. Той изгледа госпожицата с ужасен поглед и отвърна:
— Пише ми един клиент, който очаква твърде много от мен, дори извънредно много, защото иска невъзможни неща. Но защо сте се загрижили за някакъв си непознат?
— Ако е беден нещастник, значи го познавам. Човекът, за когото се застъпвам и моля помощта на министъра, също ми бе почти непознат. Но сега се грижа за него, защото се оказа, че той е син на онзи достоен войник, който доведе тук от далечния Сибир дъщерите на генерал Симон.
— Как? Онзи, за когото се застъпвате, е…
— Един добър занаятчия, опора на семейство. Трябва да ви разкажа всичко подред. Но ето какво се случи…
Адриана не можа нищо да разкаже на доктора, защото вратата ненадейно се отвори и влязоха госпожа Сен-Дизие и господин д’Егрини. По лицето на княгинята се четеше пъклена радост, която тя едва успяваше да прикрие с гневното си негодувание.
Щом влезе в стаята, господин д’Егрини веднага хвърли въпросителен и тревожен поглед към лекаря, който поклати глава отрицателно. Тогава абатът прехапа устните си от ярост. Той бе възложил последната си надежда на доктора и въпреки че княгинята нанесе нов удар на Адриана, виждаше плановете си завинаги осуетени.