— Имате право, скъпи докторе. Скръбта винаги трябва да се избягва, защото най-малкото, което тя причинява, е, че ви кара да забравяте скръбта на другите. Но вижте какво излезе — аз се ползувам от вашата услужливост, без да ви кажа какво искам.
— За щастие, имаме да поговорим, защото този държавен мъж живее доста далеч оттук.
— Ето с две думи каква е работата — започна Адриана. — Казах ви защо се заинтересувах от този достоен работник. Сутринта той дойде съвсем отчаян и ми съобщи, че бил компрометиран заради някакви свои стихове, защото той е поет. Ще го арестуват, въпреки че е невинен. Но ако попадне в затвора, близките му, които той издържа, ще умрат от глад. И той ме помоли да платя гаранцията, за да го оставят на свобода и да продължи работата си. Сетих се за близките ви отношения с министъра и му обещах. Но през това време вече го преследваха. Дойде ми на ум да го скрия вкъщи и вие знаете как изтълкува това леля ми. Мислите ли, че с вашата препоръка министърът ще се съгласи да освободи под гаранция този работник?
— Едва ли ще има някакви трудности, особено ако вие му изложите нещата с очарователното си красноречие.
— Знаете ли, господин Баление, защо взех това може би странно решение?
— За да препоръчате още по-горещо закриляния от вас младеж.
— И затова, и за да ликвидирам веднъж завинаги клеветите, които леля ми непрекъснато разпространява и които е наредила на пристава да запише в протокола. Предпочетох да се явя открито пред очите на един високопоставен човек. Ще му разкажа всичко, както е и той ще ми повярва. Защото човек винаги разпознава истината.
— Много добре сте го обмислили, скъпа госпожице. Вие ще постигнете две неща наведнъж. Първо, ще осуетите опасните клевети, а после ще измолите свободата на един достоен младеж.
— Благодарение на онова, което ми казахте — рече Адриана усмихната. — Доброто ми настроение се възвръща.
— Боже мой! — философски каза докторът. — В човешкия живот всичко зависи от начина на мислене.
Адриана изобщо не разбираше от конституционно управление и от административни длъжности, затова сляпо се довери на доктора и изобщо не се усъмни в неговите твърдения.
— Какво щастие! Когато отида да потърся дъщерите на генерал Симон, ще мога да успокоя и клетата майка на работника, която сега сигурно страшно се измъчва.
— Да, ще имате това щастие — каза Баление — защото сега така ще се молим и действуваме, че тя да научи за освобождаването на сина си още преди да е арестуван.
— Колко сте добър и услужлив — каза Адриана. — Ако не ставаше дума за толкова важни неща, вярвайте, щеше да ми е неудобно да губя скъпоценното ви време. Но аз познавам сърцето ви, скъпи Баление.
— Единственото ми желание е да ви докажа, че съм дълбоко предан и искрено привързан към вас — каза докторът и смръкна емфие. В същото време той хвърли неспокойно поглед през прозорчето, защото тогава колата минаваше покрай театър „Одеон“, чиято фасада беше осветена. Адриана също можеше да погледне натам и да се изненада от странния маршрут, по който минават. За да привлече вниманието й, докторът внезапно извика: — Боже мой, как забравих?
— Какво, господин Баление? — попита Адриана и го погледна.
— Забравих нещо много важно за успеха на нашата работа.
— Какво е то? — попита разтревожено младото момиче.
Господин Баление лукаво се усмихна.
— Всички хора си имат слабости — каза той — но министрите най-вече. Онзи, при когото отиваме, боготвори титлата си и много би се разстроил ако не го поздравим с думите „господин министре“.
— Бъдете спокоен, господин Баление. Ще го поздравя дори с „ваше превъзходителство“, което, струва ми се, също се употребява.
— Вече не се употребява, но толкова по-добре. А ако можете да добавите и „ваша светлост“, работата ни е уредена.
— Бъдете спокоен, ще го засипя с ласкателства и титли.
— Оставям го на вас, в добри ръце ще попадне — продължи докторът зарадван, че каретата навлезе в тъмни улички, които водят от площад „Одеон“ към квартала на Пантеона.
— Не бих могъл да упрекна министъра за тази му слабост, защото тя е в състояние да ни помогне.