— Впрочем, тази дребна хитрост е доста невинна — прибави госпожица Кардовил — и, честна дума, съвестта изобщо не ме гризе, че ще си послужа с нея. — После тя се наведе към прозорчето и рече: — Боже мой, какви тъмни улици, какъв вятър, какъв сняг. Къде се намираме?
— Как, не можете ли да познаете по липсата на магазини любимия си квартал — предградието Сен-Жермен.
— Мислех, че отдавна сме излезли оттам.
— И аз така мислех — каза докторът и се наведе също към прозорчето, уж за да разгледа околността — но още сме тук. Горкият файтонджия, заслепен от вихрушката, сигурно се е объркал. Но вече излязохме на правия път. Сетих се! Намираме се на улица „Свети Вилхем“, която не е от най-светлите. За десет минути ще стигнем до частния вход на двореца на министъра, защото близките му приятели, сред които съм и аз, могат да го посещават и неофициално.
Госпожица Кардовил не се усъмни в думите на доктора.
Още от двореца „Сен-Дизие“ докторът се канеше да й зададе един въпрос, но се страхуваше да не се издаде пред Адриана. Когато тя спомена за някакви интереси, скривани от нея, тъй като беше опитен и наблюдателен, докторът веднага забеляза притеснението на княгинята и д’Егрини. Той разбра, че заговорът срещу Адриана, на който служеше слепешката, за да се покори на волята на Обществото, се отнася до някакви неизвестни нему неща, които гореше от любопитство да научи. Всеки член на това мрачно общество имаше навика да предателствува и чувствуваше, че в него се появяват омразните породи, характерни за всеки заговорник: завист, недоверие, интригантство. Затова, въпреки че доктор Баление бе твърдо решен да съдействува за изпълнение на плановете на д’Егрини, все пак искаше да научи какво са скрили от него. Най-сетне преодоля колебанието си, намери удобен момент и след кратко мълчание каза на Адриана.
— Може би ще ви задам един доста нескромен въпрос. Ако сметнете, че е такъв, не ми отговаряйте.
— Моля ви, кажете.
— Малко преди да съобщят на леля ви, че е пристигнал приставът, вие, струва ми се, говорихте за някакви много големи облаги, за които са скрили от вас.
— Да, така е.
— Стори ми се, че тези думи направиха впечатление на княгинята.
— Такова впечатление, че моите съмнения се превърнаха в убеждения.
— Трябва ли да ви споменавам, скъпа приятелко — продължи Баление хитро, — че ви припомням всичко това, за да ви предложа услугите си, когато имате нужда. Ако не можете да ми кажете нищо повече, смятайте, че не съм ви задавал този въпрос.
Адриана стана сериозна и замислена, а след кратко мълчание, отговори:
— Има неща, които не зная, други, които мога да ви кажа и трети, за които трябва да мълча. Но вие сте толкова добър към мен днес и аз съм толкова щастлива, че ми се ще да ви дам ново доказателство за доверието си.
— Тогава не искам да зная нищо — каза докторът уклончиво. — Защото ще излезе, че си прося някаква награда. А за мен наградата е да ви услужа.
— Слушайте, — каза Адриана, без да обръща внимание на думите му — имам основателни причини да вярвам, че ще се дели едно голямо наследство от членовете на нашия род. Аз не познавам всички от тях, защото след оттеглянето на Нантския едикт прадедите ни са се пръснали по чужди земи и са опитвали щастието си на различни места.
— Така ли? — възкликна докторът превъзбуден. — И в чии ръце е това наследство?
— Не зная.
— А как ще докажете правата си?
— Скоро ще разбера.
— А кой ще ви каже?
— Не мога да ви съобщя.
— А кой ви каза, че има такова наследство?
— И това не мога да ви кажа — продължи Адриана с натъжен глас, който бе пълна противоположност на обикновената й жизнерадостна реч. — Това е тайна. Странна тайна… Когато понякога сте ме заварвали в състояние на възторг, аз съм мислила около извънредните обстоятелства на тази тайна. Да… Толкова красиви, великолепни чувства събужда тя в мен — Адриана замлъкна и потъна в спомените си.
Господин Баление не се опита да я прекъсне.
Госпожица Кардовил изобщо не следеше маршрута на каретата, а докторът се радваше на новината, която научи. Със своята проницателност той разбра, че абат д’Егрини работи за някакво наследство и реши да напише таен доклад за това. Имаше две възможности. Или в случая д’Егрини работеше по нарежданията на Обществото, или по лична инициатива. В първия случай докладът на доктора щеше да потвърди пред когото трябва фактите. Във втория ще направи ценно донесение. За известно време госпожица Кардовил и господин Баление потънаха в дълбоко мълчание, което не се нарушаваше дори от тропота на колелата.