— Знаела си всичко това и нищо не си ми казала?… И той също. Защо криехте от мен?
— За да не те тревожим за празни работи, госпожа Франциска. Много се надявахме на великодушната госпожица. Мислех, че Агрикол веднага ще се върне. Когато вчера вечерта видях, че не се е прибрал, предположих, че формалностите около поръчителството го задържат… Но времето минаваше, а него все го нямаше… Цяла нощ го чаках, без да мигна.
— И ти ли не си лягала?
— Много се притесних и тъй като страховете ми растяха, тази сутрин още преди да се съмне, излязох. Запомних името на госпожицата от улица „Вавилонска“ и хукнах натам.
— Добре си направила — каза разтревожено Франциска. — Ако се съди по думите на сина ми, тази госпожица е много добра и великодушна.
Гърбавото поклати тъжно глава, една сълза проблесна в очите й и тя продължи:
— Когато стигнах улица „Вавилонска“ още беше тъмно. Изчаках да се съмне.
— Горкото момиче — рече Франциска с нежност. — Ти си толкова страхлива и крехка, а да отидеш тъй далеч и то в такова ужасно време… Бива си те, наистина! Постъпваш като мое момиче.
— Та нали и Агрикол ми е като брат — каза Гърбавото и се изчерви. — Когато съмна, аз се осмелих да позвъня на вратата на павилиончето. След малко ми отвори едно прелестно момиче с бледо и тъжно лице… Казах й, че идвам от името на една нещастна и отчаяна майка. Исках веднага да привлека вниманието й, за да не ме изпъди като просякиня, щом ме види в тези дрипи. Но момичето ме слушаше добронамерено и аз го попитах дали вчера тук не е идвал един млад работник да моли господарката й за една голяма услуга. Тя каза, че е идвал, че господарката й го приела и след като разбрала, че го търсят, за да го арестуват, скрила младежа. За нещастие през нощта го открили, заловили го и го откарали в затвора.
Сирачетата не вземаха участие в разговора. По натъжените им личица и неспокойните погледи се виждаше колко страдат заради скръбта на Франциска.
— А госпожицата? — извика жената на Дагоберт. — Постарай се да се срещнеш с нея, Гърбаво, и я помоли да не забравя сина ми. Тя е толкова богата, че сигурно е влиятелна. Нейното покровителство може да ни спести едно ужасно нещастие.
— Уви! — каза Гърбавото с болка. — Трябва да се откажем от тази последна надежда.
— Защо? Нали госпожицата е толкова добра. Ще се смили, като разбере, че синът ми е едничката опора на цялото ни семейство и че за него затворът е нещо много по-ужасно, отколкото за всеки друг, защото ние ще умрем от глад.
— Младото момиче през плач ми каза, че вчера вечерта са отвели госпожицата в лудницата. По всичко личи, че тя е луда.
— Луда ли?! Това е ужасно колкото за нея, толкова и за нас. Сега вече няма на кого да разчитаме. Какво ще стане със семейството ни без нашия син? Боже мой, боже мой… — клетата жена захлупи лице в шепите си.
След вопъла на Франциска настъпи дълбоко мълчание. Роз и Бланш се спогледаха отчаяно и в очите им се четеше скръб, защото разбираха, че присъствието им утежнява още повече ужасното положение на семейството. Съсипана от умора, измъчена от тревогите, трепереща от студ под мокрите дрехи, Гърбавото се отпусна на един стол и се замисли за непоносимото състояние на близките си.
И наистина, положението им беше безнадеждно. По време на политическите размирици и смутове, вдигани от работниците, които остават без работа или чиито заплати несправедливо се намаляват от силния безнаказано действуващ съюз на капиталистите, много работнически семейства изпадаха в това плачевно положение благодарение на предварителния арест. Сега същото сполетя и семейството на Дагоберт заради арестуването на Агрикол, което стана в резултат на интригите на Родин и съобщниците му, както ще видим по-нататък.
В повечето случаи в предварителния арест попадаха честни, трудолюбиви работници, почти винаги принудени да стигнат до крайност и да се включат в съзаклятнически организации, за да се противопоставят на неуредиците в работата и на недостатъчните заплати. И на човек му става мъчно, когато разбере, че законът, който би трябвало да бъде равен за всички, отказва на едни онова, което позволява на други, само защото тези други разполагат с известно количество пари…
Често един богаташ чрез гаранция може да се отърве от неприятностите и несгодите на предварителния арест. Той залага определена сума, обещава, че ще се яви, когато е необходимо и се връща при удоволствията, работата и сладките радости на семейния си живот… Чудесно! Всеки се смята за невинен и нищо по-справедливо не може да се измисли от това снизходително правило. То е още по-изгодно за богатия, защото той се ползува от благото на закона.