И накрая, нима онези, които създават законите и ни управляват имат толкова лошо мнение за народа, че да отхвърлят предложеното от нас покровителство на честността. Не е ли възможно поне да се поиска минималната сума на гаранцията да бъде толкова ниска, че да стане достъпна за хората, които имат нужда от свободата заради прехраната на близките си? Това може да бъде средната месечна заплата на един работник, например, от осемдесет франка, което едва ли ще облекчи особено положението им, но чрез приятели, чрез заложната къща, чрез аванс от работодателя тези пари могат да бъдат събрани и да спасят от бедствие много семейства.
А сега, нека се върнем при семейството на Дагоберт, което бе изпаднало в трагично положение, след като Агрикол попадна в предварителния арест.
Колкото повече мислеше Франциска, толкова повече се отчайваше, защото заедно с дъщерите на генерал Симон, четирима души оставаха без никакви средства. Но всъщност любящата майка се тревожеше не за собствената си участ, а за скръбта, потиснала сина й, който ще страда заради тяхната безизходица.
В това време на вратата се почука:
— Кой е? — попита Франциска.
— Аз съм, госпожо Франциска… Дядо Лорио.
— Влез.
Бояджията, който беше и портиер, застана на вратата. Сега ръцете му бяха не зелени, а теменуженосини.
— Прислужникът на църквата „Сен-Мари“ донесе това писмо от отец Дюбоа и поръча веднага да ви го предам, защото било много важно…
— Писмо от изповедника ми? — изненада се Франциска. — Благодаря, дядо Лорио.
— Не искаш ли нещо, госпожо Франциска?
— Не, дядо Лорио.
— Останете си със здраве — и бояджията излезе.
— Ще ми прочетеш ли писмото, Гърбаво? — каза доста разтревожена Франциска.
— Да, госпожо.
И младото момиче прочете следното:
„Драга госпожо Балдуин,
Обикновено ви изповядвам всеки вторник и всяка събота, но този път няма да бъда свободен нито във вторник, нито в събота. Впрочем, елате рано тази сутрин, ако не искате за цяла седмица да останете без тайнството на покаянието.“
— За цяла седмица, боже мой… — възкликна жената на Дагоберт. — Сега ми е толкова тежко, имам огромна нужда да се изповядам още днес — сетне се обърна към сирачетата: — Господ чу молитвите ми, мили госпожици, и още днес ще мога да се посъветвам с един добър и свят човек за голямата опасност, в която се намирате, без сами да знаете това. Клети мои, вие сте тъй невинни и тъй грешни, макар да не сте виновни! Ех, само Бог знае, че сърцето ми страда за вас така, както и за сина ми…
Роз и Бланш се погледнаха смаяни, без да разбират защо жената на Дагоберт толкова се страхува за душите им.
Сетне Франциска се обърна към младата шивачка.
— Гърбаво, ще трябва да ми сториш още една добрина.
— Кажи, госпожо Франциска.
— За да отиде в Шартър, мъжът ми взе цялата седмична заплата на Агрикол. Вкъщи нямаме други пари. Сигурна съм, че синът ми не е заделил нито су за себе си, а в затвора може да му потрябва нещо… Ще вземеш чашата и сребърните прибори, двата чаршафа, които останаха и копринения шал, който Агрикол ми подари на празника и ще занесеш всичко в заложната къща. Аз ще се опитам да разбера къде точно е затворен синът ми и ще му изпратя част от парите, които ще донесеш, а останалото ще бъде за нас, докато се върне мъжът ми… Какво ли ще правим, когато се върне? Какъв удар за него! Не стига това, ами и сиромашията… Синът ми го няма, а аз вече не виждам. Боже, Господи — извика нещастната майка със съкрушено сърце, — защо ме наказваш така? Направих всичко, на което съм способна, за да заслужа милостта ти ако не за мен, поне за близките ми — но тя веднага се разкая за думите си и продължи: — Не, не, мили Боже, аз трябва да приема всичко, което ми изпращаш. Прости ми, че се оплаквам и накажи само мен.
— Смелост, госпожо Франциска — рече Гърбавото. — Агрикол е невинен, няма да го държат дълго.
— Мисля, че ще изгубиш много време, докато отидеш до заложната къща.