— Изгубеното ще наваксам през нощта, госпожо Франциска. Бих ли могла да заспя, като зная, че си толкова разтревожена.
— Но ще гориш свещи…
— Бъди спокойна, госпожо Франциска, работата ми е напреднала — излъга момичето.
— Прегърни ме — каза жената на Дагоберт с насълзени очи. — Няма по-добро същество от теб на света.
Франциска бързо излезе. Роз и Бланш останаха насаме с Гърбавото — най-сетне бе настъпил и техният час.
Жената на Дагоберт се отправи бързешком към църквата „Сен-Мари“, където я очакваше изповедникът й.
III глава
Изповедалнята
През този мъглив и снежен зимен ден видът на църквата „Сен-Мари“ беше доста мрачен. На двора Франциска се загледа в едно тъжно зрелище. Един свещеник мърмореше нещо под носа си и двама-трима окаляни певци с опръскани стихари разсеяно и безчувствено пееха заупокой над един дървен сиромашки ковчег, придружаван само от двама души — разплакани и дрипави старец и дете. Портиерът и продавачът на свещи, ядосани от безпокойството заради това сиромашко погребение, не бяха облекли подходящи дрехи и с нетърпение очакваха края на обреда. Най-сетне няколко пръски светена вода капнаха върху ковчега, свещеникът подаде ръсилото на прислужника и си отиде.
Тогава се разигра една от онези сцени, които бяха неизбежно следствие от позорната и светотатствена търговия, една от онези непристойни сцени, често съпровождащи погребението на бедняк, който не може да плати нито за свещи, нито за литургия, нито за музика.
Старецът посегна да вземе ръсилото от прислужника.
— На̀ и по-бързо — каза той като топлеше пръстите си с дъх.
Скръбта на стареца беше дълбока, а изтощението му — крайно. Той постоя неподвижен, стиснал в разтрепераната си ръка ръсилото. В ковчега лежеше дъщеря му — майката на дрипавото дете, което стоеше до нея и плачеше. Сърцето на стареца се късаше, като гледаше това последно сбогуване. Стоеше прикован и конвулсивни хлипания напираха в гърлото му.
— Хайде, побързайте! — грубо рече прислужникът. — Нямаме намерение да спим тук.
Старецът побърза. Направи кръст над ковчега и подаде ръсилото на внучето си. Тъй като всичко това доста се проточи, прислужникът измъкна ръсилото от ръцете на детето, смигна на гробарите да вдигнат ковчега и те го послушаха.
— Ама че егоист! — каза портиерът на приятеля си, щом стигнаха хранилището. — Време не остана да хапнем и да се облечем тържествено за богаташкото погребение… Ето ти мъртвец, който заплаща труда… Хайде да се издокараме!
— С всичко ще се накичим, че да ни забележи опечалената — каза лукаво продавачът на свещи.
— Не се бой, Катилар, хубавия човек винаги го забелязват — отвърна портиерът весело.
След това двамата влязоха в хранилището.
Франциска още повече се натъжи от погребението. В църквата завари седем-осем души, пръснати по банките на влажната и студена сграда.
Щом видя, че Франциска се доближава до светената вода, един от църковните прислужници — старец с валчесто, развеселено и зачервено от виното лице, й пошушна:
— Отец Дюбоа още не е дошъл. Побързай първа да вземеш брадатата му благословия…
Франциска се възмути от подигравката на нечестивия прислужник, прекръсти се, пристъпи няколко крачки напред и коленичи на земята, за да се помоли, както правеше винаги, когато отиваше да се изповядва. След молитвата се отправи към едно тъмно място в дъното, където се намираше дълбоката изповедалня, чиято врата с решетка от вътрешната страна бе покрита с черна завеса. Франциска коленичи от дясната страна и за известно време потъна в тъжни размисли. След малко един висок, белокос свещеник с важно и строго лице, облечен в дълга черна роба, влезе в църквата и бавно закрачи към вътрешността й. С него вървеше нисък, прегърбен и дрипав старец, който се подпираше на чадъра си и от време на време му шепнеше нещо на ухото. Свещеникът се спираше и го слушаше с дълбоко уважение. Когато стигнаха до изповедалнята, дребният старец зърна коленичилата Франциска и погледна въпросително свещеника.
— Тя е… — каза той.
— И така, след два-три часа ще чакат двете момичета в манастира „Св. Богородица“…, надявам се — рече старецът.
— И аз се надявам на тяхното спасение — отвърна важно свещеникът с наведена глава и влезе в изповедалнята.
Дребният старец напусна църквата. Това дребно човече беше Родин, който след като излезе от „Сен-Мари“ отиде в лудницата, за да се увери, че доктор Баление изпълнява точно наставленията му относно Адриана Кардовил.