— Това ме отчайва, отче. Не зная какво да правя. Помогни ми, научи ме. От двадесет години насам за мен твоят глас е глас Божи.
— Добре. Трябва да убедиш мъжа си и да дадеш тези нещастници в някой манастир, където ще ги научат.
— Ние сме много бедни, отче, и не можем да плащаме за тях. Освен това за нещастие, синът ми е арестуван заради някакви песни, които е съчинявал.
— Ето докъде води безбожието — каза строго гласът. — Виждаш ли Гавриил? Послуша съвета ми и сега е образец на всички християнски добродетели.
— Но и синът ми има много добри качества, отче. Той е добър и всеотдаен…
— Без вяра — продължи гласът още по-строго, — онова, което наричаш добри качества е само празна показност — при най-лекия дъх на дявола изчезва, защото дяволът живее в душата на всеки безбожник.
— Горкото ми дете! — каза Франциска разплакана. — А аз всеки ден се моля вярата да го просветли.
— Колко пъти съм ти казвал — поде гласът, — че си била много слаба към него, затова сега Бог те наказва. Трябваше да откъснеш от себе си неверния си син и да не даряваш безбожието му с любовта си. Когато имаш болно място по тялото си, трябва да го изрежеш, казва Светото Писание…
— Отче, ти знаеш, че само за това не съм те послушала. Никога не бих се решила да откъсна своя син от себе си…
— Затова спасението ти е под въпрос. Но Бог е милостив… Не изпадай в същите грехове поне заради двете момичета, които Провидението ти е изпратило да отървеш от вечна мъка. Не ги оставяй да се погубят до край заради собственото ти малодушие.
— Ах, отче… Много плаках и много се молих за тях.
— Това не е достатъчно. Тези нещастници нямат никакви познания за доброто и злото. Сигурно душата им е бездна за съблазни и нечистотии, защото са възпитани от безбожна майка и от неверник войник.
— Колкото до това, отче — каза добродушно Франциска, — бъди спокоен. Те са кротки като ангели. Мъжът ми, който не се е отделял от тях още от рождението им, казва, че няма хора с по-добри сърца.
— През целия си живот мъжът ти е бил в смъртен грях — строго каза гласът — и не може да съди за състоянието на душите. Повтарям, ти заместваш родителите на тези нещастници. Не бива да отлагаш за утре, а още днес, още сега трябва да работиш за спасението им. Иначе ще поемеш страшна отговорност.
— Боже мой, така е, наистина, много добре зная това, отче. И ме е страх толкова, колкото ме боли сърцето, че синът ми е арестуван. Но какво да се прави? Не мога да просветля момичетата вкъщи, защото съм неука, а само вярваща… Освен това, в своята слепота мъжът ми се подиграва със светите неща, а синът ми ги почита само когато съм там, от уважение към мен. Моля те, отче, помогни ми, научи ме какво да правя?
— Както и да е, не мога да оставя тези две млади души да погинат — каза гласът след кратко мълчание. — Има само едно средство за спасение, и то е — момичетата да се отведат в манастир, където ще бъдат заобиколени от свети и благочестиви примери.
— Ех, отче, да не бяхме толкова бедни или поне да можех да работя, щях да се помъча да припечеля нещо и да плащам за тях, както плащах за Гавриил, но за беда съвсем изгубих зрението си. Ти познаваш много милостиви души, не можеш ли да намериш някой, който да се погрижи за тези две нещастни сирачета?
— А баща им къде е?
— Беше в Индия. Мъжът ми каза, че скоро щял да се върне във Франция, но още нищо не се знае със сигурност. А пък ние се прехранваме само със заплатата на сина ми.
— Момичетата нямат ли тук някакви роднини? — попита гласът.
— Не ми се вярва, отче.
— Майка им ли ги е поверила на мъжа ти да ги доведе във Франция?
— Да, отче. Вчера той трябваше да замине за Шартър по една много важна работа, както ми каза.
Нека си припомним, че Дагоберт не сметна за необходимо да разкаже на жена си за надеждите, които дъщерите на маршал Симон възлагаха на медальона и строго им заръча за не се доверяват за това на Франциска.
— И така — продължи гласът след кратко мълчание, — сега мъжът ти не е ли в Париж?
— Не, отче. Ще си дойде довечера или утре сутринта.
— Слушай — каза гласът след малко, — всяка изгубена минута за спасението на двете момичета е нова стъпка по пътя към тяхната гибел. Всеки миг божията десница може да се стовари върху тях, защото само той знае кога ще удари смъртния ни час. А умрат ли в състоянието, в което се намират сега, може би ще бъдат осъдени во веки веков. Затова още днес очите им трябва да се отворят за божието просветление. Такъв е дългът ти, ще бъде ли такова и желанието ти?