— Да, отче. Но нали ти казах, че за нещастие сме много бедни.
— Знаех, че си ревностна и последователна във вярата си. Но ако ти се опиташ да просветлиш момичетата, нечестивите примери на мъжа ти и сина ти ще провалят всичко. Затова, в името на християнската любов, други трябва да извършат за тези момичета онова, което не можеш да направиш ти, макар че носиш отговорност за тях пред Бога.
— Ах, отче, толкова признателна ще ти бъда, ако намериш някой, който да се нагърби с това дело.
— Това не е невъзможно. Познавам настоятелката на един манастир, където момичетата ще изучат вярата както подобава. Тъй като са бедни, таксата ще се намали, но колкото и малка да е тя, трябва да се заплати. Ще са им необходими и по един чифт дрехи. Скъпо ли ще ти струва това?
— За съжаление, да, отче.
— Тогава и аз ще дам нещичко, ще взема малко и от някои великодушни хора и така ще набавим таксата, за да приемат момичетата в манастира.
— Ах, отче, ти си мой спасител. Ти си избавителят на децата.
— Бих искал да е така. Но в името на тяхното спасение и за да бъдат ползотворни тези мерки, ще ти предложа няколко условия срещу поддръжката, която ти обещавам.
— Кажи ги, отче. Приемам преди да съм чула. За мен твоите заповеди са всичко.
— Първо, още тази сутрин моята прислужница ще заведе момичетата в манастира. Ти трябва да й ги предадеш веднага.
— Не, отче, това не може да стане! — извика Франциска.
— Не може ли? Защо?
— Мъжът ми не е тук…
— Е?
— Не мога да извърша това, без да се посъветвам с него.
— Не само, че не бива да се съветваш с него, но трябва да извършиш всичко докато го няма.
— Защо да не го изчакам?
— По две причини — поде гласът строго. — Най-напред, защото в своята упорита безбожност той ще иска да се противопостави на твоето мъдро и благочестиво решение. Освен това, момичетата ще прекратят всякакви отношения с мъжа ти и той не трябва да знае къде се намират.
— Но, отче — каза Франциска с недоумение, — тези деца са поверени на мъжа ми и ако аз се разпоредя с тях, без да се посъветвам с него, ще рече, че…
Гласът прекъсна Франциска:
— Можеш ли сама да просветлиш тези момичета в дома си или не можеш?
— Не, отче, не мога.
— Изложени ли са на опасността да потънат завинаги в греха, оставайки у вас, или не?
— Да, отче свети.
— Замествайки родителите им, отговорна ли си за смъртните им прегрешения, или не?
— Да, отче, отговорна съм пред Бога.
— В името на вечното им спасение ли те карам да ги отведеш в манастир още днес, или не?
— В името на вечното им спасение, отче свети.
— Щом е така, избирай…
— Моля те, отче, кажи ми имам ли право да се разпореждам с тях, без да се посъветвам с мъжа си?
— Право ли? Това е не само право, но и твой свещен дълг. Не би ли спасила от пожар тези нещастници, ако мъжът ти беше забранил, или ако го нямаше? А сега ти ще ги спасиш не просто от огъня, който унищожава само тялото, а от пламъците, в които во веки ще гори душата.
— Моля те, прости ми, отче свети, че настоявам — каза клетата жена, чиито терзания всеки миг се усилваха, — просветли ме в съмненията ми… Мога ли да постъпя така, след като съм се заклела да слушам мъжа си?
— Да го слушаш за доброто, но не и за злото. Никога! Ти сама казваш, че заради него спасението на тези сирачета ще се забави, а дори може да стане невъзможно.
— Но, отче свети — каза Франциска разтреперана, — когато мъжът ми се върне и попита къде са децата, аз трябва ли да го излъжа.
— Мълчанието не е лъжа. Ще му кажеш, че не можеш да отговориш на въпроса му.
— Мъжът ми е много добър човек, но от такъв отговор може да се ядоса. Той е бил войник и гневът му ще бъде страшен, отче свети — рече Франциска и настръхна при тази мисъл.
— Дори свиреп да бъде гневът му, пак ще трябва да го изтърпиш и да се радваш, че понасяш всичко това заради едно свято дело! — извика гласът с негодувание. — Нима си мислиш, че е лесно да бъде спасен човек на този свят? Грешникът, който иска искрено да служи на Бога, не трябва да мисли за камъните и тръните, в които може да се препъне и убоде.
— Прости ми, отче свети, прости ми — каза Франциска покорно. — Позволи ми само още един въпрос, само един. Ако не си ти, кой друг ще ме ръководи…