Двете крила на портата се отвориха и каретата се заклатушка по пясъка на един двор. Госпожа Гривоа повдигна завеската и видя широко оградено място, препречено по дължина от една висока стена, в средата на която се издигаше във вид на арка козирка, положена върху гипсови колони. Под козирката имаше малка врата. Зад стената се виждаше покривът и фронтонът на голяма сграда от дялан камък. В сравнение с къщата на „Brise-Miche“, тя приличаше на дворец. Затова Бланш каза учудено на госпожа Гривоа:
— Боже мой, каква красива къща!
— Това е нищо. Ще видите какво представлява вътре.
Файтонджията отвори вратичката на каретата. Как се ядоса госпожа Гривоа и колко се изненадаха момичетата, когато видяха Сърдитко. Той бе тичал след каретата с щръкнали уши и развята опашка. Кучето стоеше, сякаш бе забравило за престъпленията си и чакаше похвала за неотстъпната вярност.
— Как! — извика госпожата, обзета от нов пристъп на скръб и ярост. — Това отвратително животно е вървяло след нас.
— Добро куче, госпожо — отвърна файтонджията. — Не изостана от конете ми, сякаш е научено на това. Яко е, с двама души може да се пребори. Я, какви гърди има!
Господарката на покойния Господин, вбесена от неуместните хвалби, с които файтонджията обсипваше Сърдитко, каза на сирачетата:
— Ей сега ще ви заведа при роднината ви. Почакайте малко в каретата — и тя отиде до вратичката и позвъни.
Показа се някаква жена в калугерски дрехи, на която госпожа Гривоа съобщи:
— Водя ви двете момичета. Според заповедта на отец д’Егрини и на княгинята, те веднага трябва да бъдат разделени, занапред ги настанете в отделни килии и ги дръжте много строго. Чухте ли, сестро? Много строго, в отделни килии и на диета за непокаяните.
— Ще кажа на настоятелката и тя ще изпълни всичко — каза калугерката и се поклони.
— Идвате ли, скъпи госпожици? — подвикна госпожа Гривоа на двете момичета, които тайно помилваха Сърдитко от благодарност за верността му, която много ги трогна. — Ще ви заведа при вашата роднина и след половин час ще дойда да ви взема. Файтонджия, задръж кучето.
На слизане от каретата Роз и Бланш се загледаха в Сърдитко и не видяха калугерката, която, впрочем, наполовина бе скрита зад вратата. Забелязаха я едва когато тя ги хвана за ръце. Те прекрачиха прага и вратата след тях се затвори.
Когато госпожа Гривоа се убеди, че сирачетата се намират зад стените на манастира, каза на файтонджията да излезе от двора и да я чака пред външната порта. Той я послуша.
Сърдитко хукна след Роз и Бланш към малката градинска вратичка. Тогава госпожа Гривоа каза на един висок човек, който пазеше външната порта:
— Никола, ще ти дам десет франка, ако убиеш онова куче пред мен…
Никола повдигна глава, огледа широките гърди на едрото куче и отвърна:
— Не е лесна работа да се убие такова голямо куче, госпожо.
— Двадесет франка ще ти дам… Но пред очите ми…
— Ще трябва пушка, а аз имам само един железен прът.
— Достатъчен е. С един удар ще го свалиш.
— Ще опитам, госпожо, но не ми се вярва да успея…
И Никола отиде да вземе пръта.
— Ех, да имах сила! — изсъска госпожа Гривоа.
Портиерът се върна с оръжието си в ръка и се доближи дебнешком до Сърдитко, който още стоеше пред вратата.
— Ела тук, куче, ела тук — каза Никола, като потупваше коленете си с лявата ръка, а дясната държеше зад гърба си.
Сърдитко стана, огледа внимателно Никола, сетне по походката на портиера се досети, че му крои нещо лошо и с един скок се отдалечи. Заобиколи неприятеля си, видя каква е работата и се отдръпна настрана.
— Усети ме — каза Никола, — пази се дяволът. Няма да допусне човек до себе си. Невъзможно е.
— За нищо не те бива! — каза госпожа Гривоа побесняла и хвърли пет франка на Никола. — Поне го изгони оттук.
— Това ще бъде по-лесно, отколкото да го убия, госпожо.
И наистина, Сърдитко явно разбра, че откритата борба е безполезна и затова, когато го подгониха, излезе от двора и отиде на улицата. Но щом се намери на неутрална територия, заплахите на Никола останаха без резултат — кучето се отдалечи от вратата само толкова, колкото да не го стигне прътът. А госпожа Гривоа, побесняла от ярост, отново се качи в каретата, където се намираше бездиханното тяло на Господин. С гняв и безсилие тя видя как Сърдитко ляга на няколко крачки от външната врата, която Никола затвори след безполезните си заплахи.