Но войникът помисли, убеди се, че влиянието на изповедника е в състояние да застави Франциска да действува или да мълчи и решително продължи:
— Обвинявам изповедника на жена си, че е извършител или съучастник в открадването на дъщерите на маршал Симон.
Франциска въздъхна и закри лицето си с ръце, а Гърбавото се приближи към нея и се опита да я утеши. Приставът изслуша обвинението на Дагоберт с дълбоко учудване и строго му каза:
— Господине, дали не обвинявате несправедливо един толкова почтен човек по сан, какъвто е свещеникът. Става дума за свещеник. Предупредих ви. Трябваше да помислите. Нещата се задълбочават. На вашите години лекомислието не е простимо.
— На моите години — каза Дагоберт нетърпеливо, — човек е здравомислещ. Ето фактите: жена ми е много добър, много почтен човек. Попитайте съседите и те ще ви кажат. Но е набожна. От двадесет години насам сляпо се подчинява на изповедника си. Обожава сина си, обича и мен, но над нас стои изповедникът й.
— Господине — каза приставът, — това са семейни подробности…
— Необходими са, господине, както ще видите. Преди един час излязох да потърся Гърбавото, а когато се върнах момичетата вече ги нямаше. Попитах жена си, на която ги бях оставил, къде са, но тя падна на колене разплакана и ми каза: „Прави каквото искаш с мен, но не ме питай къде са децата, не мога да ти отговоря“.
— Истина ли е това, госпожо? — изненада се приставът и изгледа учудено Франциска.
— Гняв, заплахи, молби — нищо не помогна — продължи Дагоберт. — Все едно и също ми отговаря със смирението на светец: „Нищо не мога да ти кажа“. И ето какъв е изводът ми. Жена ми няма никаква полза от укриването на децата. Тя изцяло е подвластна на изповедника си. Действувала е по негова заповед и е негово оръжие. Той е единственият виновник.
Докато Дагоберт говореше, приставът все по-внимателно разглеждаше Франциска. Гърбавото я крепеше, а тя горчиво плачеше. След като размисли малко, приставът пристъпи към жената на Дагоберт и каза:
— Чухте ли какво каза мъжът ви?
— Да, господине.
— Какво ще кажете за свое оправдание?
— Господине! — извика Дагоберт. — Аз не обвинявам жена си, а изповедника й!
— Господине, вие се обърнахте към чиновник, а неговата работа е да постъпва както намери за добре, за да разкрие истината. Повтарям, госпожо, какво ще кажете за свое оправдание.
— За съжаление, нищо, господине.
— Истина ли е, че когато е излязъл оттук, мъжът ви е оставил да пазите тези момичета?
— Да, господине.
— Истина ли е, че когато ви е попитал къде са, вие сте казали, че не можете да отговорите на въпроса му? — приставът зачака отговора на Франциска с неспокойно любопитство.
— Да, господине — каза тя простодушно, — така отговорих на мъжа си.
Приставът се смая от този отговор:
— Как! На всичките му молби и увещания не отговорихте с нищо друго? Наистина ли не поискахте да му дадете никакви сведения? Не ми се вярва, не може да бъде.
— Това е цялата истина, господине.
— Но, госпожо, какво стана с момичетата, които ви повериха?
— Нищо не мога да кажа за това, господине. Не отговорих на мъжа си и няма да отговоря на никой друг.
— Е, господине? — поде Дагоберт. — Имах ли право? Нормално ли е една честна, добра, разумна и предана жена да отговаря така? Повтарям ви, че това е работа на изповедника й. Нека се справим с него бързо и решително и всичко ще научим. Пък и клетите ми дечица ще се върнат.
Приставът каза развълнувано на Франциска:
— Госпожо, ще ви говоря много строго. Дългът ме задължава. Нещата толкова се объркват, че веднага ще съобщя на правосъдието. Вие признавате, че момичетата са ви били поверени, а сега ги няма. Слушайте ме добре. Ако не пожелаете да ми кажете нищо за тях, за изчезването им ще обвинят единствено вас и с огромно съжаление ще бъда принуден да ви арестувам…
— Мен! — извика Франциска уплашена.
— Нея! — извика Дагоберт. — Никога. Казвам ви, че обвинявам изповедника й, а не нея… Да арестуват нещастната ми жена! — и се втурна към Франциска, сякаш искаше да я защити.
— Много е късно, господине — каза приставът. — Вие се оплакахте, че двете момичета са изчезнали. Според заявленията на жена ви, засега е виновна единствено тя. Трябва да я отведа при кралския прокурор, който ще реши какво да правим по-нататък.