— Направете път на Вакханалната царица и свитата й!
В тази открита карета, теглена от четири мършави коня, с двама стари, облечени като дяволи файтонджии, се издигаше истинска пирамида от мъже и жени — насядали, прави, облечени с невъзможни костюми, по които се премесваха най-различни лъскави цветове, цветя, ленти, финтифлюшки и дрънкулки. От тази грамада със странни форми надничаха груби и грациозни, грозни и красиви глави, но всички обзети от трескавата възбуда на лудешкото пиянство. Всички бяха обърнати към втората карета, в която като господарка на престол седеше Вакханалната царица. Множеството повтаряше виковете: „Да живее Вакханалната царица“.
Във втората карета се возеха само известните танцьори Нини-Мулен, Роз-Помпон, Голчо и Вакханалната царица.
Богословският писател Дюмулен, който се мъчеше да се отърве от влиянието на приятелите на своя господар — господин Родин и госпожа Света-Гълъбица, и който носеше прякора Нини-Мулен, седеше в предната част на каретата. Той можеше да послужи за прекрасен модел на Калота и Жаверни, който освен острата проницателност и изумителното въображение, притежаваше и изящността, поетичността и изобретателността на Огарт. Нини-Мулен беше на около тридесет и пет години. На главата му имаше много килнат назад хартиен посребрен римски шлем, който добре се съчетаваше с класическите черти на лицето му. От двете страни на шлема стърчаха гъсти черни пера върху червени дървени дръжки, а под него се виждаше червендалестото му развеселено от парите на силното вино лице. Твърде издаденият му нос, чиято първоначална форма скромно се криеше под синкавочервените изобилни пъпки, придаваше много смешен израз на лицето му, по което почти не растеше брада. Имаше широка уста с дебели увиснали устни, които сякаш непрекъснато се усмихваха. Очите му бяха големи, сиви и изпъкнали.
Човек гледаше този Силенов търбух и се чудеше как не е успял да удави във виното жлъчността и отровата, с които напояваше памфлетите си срещу неприятелите на ултрамонтантството и как можеше да съчетава религиозните си убеждения с пиянските оргии. Този въпрос би останал без отговор, ако не знаехме, че комедиантите, които играят най-мрачните и най-трагичните роли, в повечето случаи са съвсем почтени хора.
Тъй като беше много студено, Нини-Мулен носеше закопчана донякъде английска връхна дреха, под която се виждаше люспеста ризница и плътно прилепнал клин в телесен цвят, достигащ до глезените, откъдето започваха жълтите му ботуши. Той се навеждаше от каретата, издаваше дивашки викове и крещеше на пресекулки: „Да живее Вакханалната царица“, а след това започваше да трака с някакво кречетало.
Голчо стоеше изправен до Нини-Мулен и развяваше бяло копринено знаме, на което бяха изписани думите: „Любов и радост за Вакханалната царица!“ Голчо беше на около двадесет и пет години. По веселото му, будно лице, измършавяло от безсъние и невъздържание, бе изписана странна смесица от безгрижие, смелост, нехайство и насмешка, но не се виждаше отпечатък от низостна страст. Той бе истински парижанин в онзи смисъл, който е получило това понятие във войската или извън Париж, или във военните и търговски кораби. То не е комплимент, но в никакъв случай не е и обида. В него се съдържа едновременно и укор, и учудване, и страх, защото в този смисъл, макар често ленив и непокорен, парижанинът винаги е способен в работата си, решителен в опасността и без изключение е ужасен присмехулник. Голчо бе облечен богато, в черна кадифена дреха със сребърни копчета, с алена жилетка, в панталони с широки сини ширити. Имаше кашмирен пояс с дълги разпуснати ресни и шапка, покрита с цветя и панделки. Това облекло много отиваше на високия му ръст. В задната част на каретата стояха изправени върху седалката Роз-Помпон и Вакханалната царица.
Лицето на бившата плетачка Роз-Помпон беше много хубаво, приятно и миловидно. Тя бе на седемнадесет години и носеше дрехи на работник. Перуката й бе напръскана с бяла пудра. На главата й стърчеше някаква зеленожълта висока шапка със сребърни ленти, която още повече оживяваше блясъка на черните й очи и подсилваше червенината на кръглите й страни. Около шията си имаше жълто шалче, чиито краища висяха свободно. Тясната й горна дреха и жилетката й от яркозелено кадифе, обшити с ресни, очертаваха хубавото й тяло, чиято лекота и гъвкавост бе известна на всички. Широките й панталони бяха направени от плата и в цвета на горната й дреха.
Вакханалната царица се подпираше с една ръка върху рамото на Роз-Помпон, но на ръст беше по-висока от нея. Сестрата на Гърбавото беше като истинска царица сред веселата тълпа, която явно се развихряше още повече от нейното присъствие. Беше на около двадесет години, висока, стройна, добре облечена, с правилни черти, с весел и жизнен поглед. Тя също имаше великолепна кестенява коса и големи сини очи, но те не бяха кротки и смирени като на сестра й, а святкаха с неутолима жажда за удоволствия. Тя пращеше от здраве и въпреки че бе прекарала няколко нощи и дни в непрекъснати веселби, лицето й пак беше чисто, страните й — розови, раменете й — изправени, сякаш едва тази сутрин беше излязла от някой благоприличен дом. Облеклото й бе странно и чудновато, но й отиваше. То се състоеше от тесен, дълъг сърмен жакет, украсен с гъсти ресни и вишневи панделки, които се развяваха по голите й ръце. Богато нашита къса рокля от вишнево кадифе стигаше до прасците и оголваше фините й, но здрави глезени, обути в бели копринени чорапи. На краката си носеше червени обувки с медни пети. Нито една испанска танцьорка не можеше да се похвали с толкова гъвкаво и стройно тяло. Сякаш тя непрекъснато беше обладана от демона на танца и движението и непрестанно чуваше звуците на някакъв невидим оркестър, който дирижираше с едва доловими помръдвания на главата, мускулите и крачето си. Около челото й имаше нещо като златна корона, накичена с гръмливи звънчета. Гъстата й коса беше сплетена на две големи плитки, увити около главата. В дясната си ръка държеше голям букет, с който поздравяваше множеството.