— Клета сестрице — каза Цефиза и нежно прегърна Гърбавото, — толкова си нещастна, а ме насърчаваш и утешаваш, вместо аз да те оплаквам…
— Успокой се. Бог е справедлив и добър. От една страна, ми е отнел много неща, но от друга, ми е дал радости, както е дал и на теб.
— Какви радости ти е дал?
— Големи радости… Ако не бяха те, животът ми щеше да е невъзможен и нямаше да имам сили да го понеса…
— Разбирам те — каза Цефиза просълзена, — посвещаваш се на другите и това облекчава скръбта ти.
— Поне правя всичко възможно, макар да не съм кой знае колко полезна. Но когато успея — добави Гърбавото с кротка усмивка, — аз се радвам и се гордея като мравката, която след много мъки е отнесла сламката в мравуняка. Но да не говорим повече за мен…
— Напротив, нека говорим за теб. Можеш да ми се разсърдиш, но ми направи тази добрина — поде плахо Вакханалната царица, — ще ти предложа нещо, което друг път си отблъсквала. Струва ми се, че Жак има още пари. Ние ги пръскаме по лудории. Раздаваме тук-там на бедняците, когато ни падне случай. Моля те, нека ти помогна. Колкото и да криеш от мен, по мършавото ти лице виждам, че се съсипваш от работа.
— Благодаря ти, Цефиза. Познавам доброто ти сърце, но от нищо нямам нужда. Стига ми и това, което припечелвам.
— Не приемаш — каза натъжено Вакханалната царица, — защото знаеш, че тези пари не са спечелени честно. Добре, разбирам чувствителността ти. Но приеми поне от Жак една услуга. И той като нас е бил работник. Хората от едно и също съсловие си помагат помежду си. Моля те, приеми, иначе ще си помисля, че ме презираш.
— И аз ще си помисля, че ме презираш, ако настояваш, Цефиза — каза Гърбавото толкова твърдо, че Вакханалната царица разбра безполезността на това начинание.
Тя пак наведе тъжно главата си и една сълза отново бликна в очите й.
— Мъчно ти е, че не приемам — каза Гърбавото и я хвана заръката, — и на мен ми е много мъчно, но ако помислиш добре ще ме разбереш…
— Имаш право — каза след кратко мълчание Вакханалната царица с мъка, — не можеш да приемеш помощ от моя любовник. Обидно е да ти се предлага. Има толкова унизителни положения, че те омърсяват и доброто, което иска да стори човек.
— Цефиза, много добре знаеш, че не исках да те обидя.
— О, вярвай ми, че колкото и да съм вятърничава и безразсъдна, понякога сред най-буйното си веселие аз се замислям, но за щастие това става много рядко.
— И за какво се замисляш?
— Мисля, че животът, който водя, не е честен. Тогава ми иде да поискам от Жак малко пари, колкото да се обезпеча за една година, да се върна при теб и полека-лека да се заловя за работа.
— Това не е лоша идея. Защо не го направиш?
— Защото, когато решавам да го направя, усещам, че смелостта ми се губи, че никога не ще свикна пак да работя и да се откажа от този живот — понякога богат, понякога не, но свободен, ленив, весел, безгрижен. Той винаги е за предпочитане пред живота, в който печелех по четири франка седмично. Вярно, никога не съм била користолюбива. Никога не съм напускала един любовник, защото е по-беден от друг. Никога не съм искала нищо за себе си. От три-четири месеца Жак сигурно е похарчил десет хиляди франка, но пак имаме само две нищо и никакви стаи, защото живеем навън, като птиците. Когато го обикнах, той нямаше нищо. Продадох за сто франка някои дреболии, които ми бяха подарени и похарчих парите за лотария. Но нали на лудите им върви, спечелих четири хиляди франка. Полудяхме от радост с Жак и си казахме: сега се обичаме; докато имаме пари, ще я караме така. А когато свършат или ще си омръзнем и ще си кажем сбогом, или ще продължим да се обичаме. Ако не успеем да си намерим и отново останем заедно, малко въглища ни стигат, за да сложим край на всичко.
— Боже мой! — извика пребледняла Гърбавото.
— Бъди спокойна, няма да стигнем до там. Има още един вариант. Един богат лихвар беше влюбен в мен, но е толкова грозен, че сърце не ми дава да погледна богатството му. Когато научил, че живея с Жак, ми предложи да… Но това са подробности. С една дума даде пари на Жак под предлог, че му се падат по наследство. Сега се веселим с тези пари, пък после ще му мислим…
— Цефиза, а защо вместо да пръскате парите, не ги дадете за лихва и защо не се омъжиш за Жак, щом го обичаш?
— О! — отвърна замислено царицата, чието весело и безгрижно настроение започна да се възвръща. — Лихвата не носи никакви удоволствия — някакво си парченце хартия, а не малки хубави жълтички, с които можеш да се веселиш до насита… Колкото до женитбата, наистина обичам Жак, както никой друг, но ми се струва, че ако се омъжа за него, цялото щастие ще се изпари. Докато ми е любовник, не може да ми държи сметка за миналото, но ако ми стане мъж, рано или късно ще ми го натяква. А ако поведението ми заслужава изобличаване, предпочитам сама да се разобличавам, поне ще го направя прилично.