— Колко си неразумна! Тези пари не са вечни. После какво ще правите?
— После ли? Е, на онзи свят. Винаги ми се струва, че утрешният ден ще дойде след сто години. Ако непрекъснато мислим, че някога ще умрем, не си струва труда да живеем…
Ужасен тропот и острото, пронизително тракане на кречеталото на Нини-Мулен прекъсна разговора на Цефиза и Гърбавото. Сред глъчката се разнасяха дивашки викове и крясъци, които разтърсваха прозорците: „Вакханалната царица, Вакханалната царица!“ Гърбавото се разтрепера от тази внезапна врява.
— Придворните ми отново изгубиха търпение — каза Цефиза засмяна.
— Боже мой! — извика Гърбавото с ужас. — Ами ако дойдат да те търсят тук?
— Няма, успокой се.
— Не чуваш ли? Идват по коридора. Приближават се! Моля те, сестрице, помогни ми да си отида, без да ме видят.
Когато вратата се отваряше, Цефиза се втурна натам. В коридора имаше цяла делегация начело с Нини-Мулен и ужасното му клепало, Роз-Помпон и Голчо.
— Искам Вакханалната царица или ще се отровя — извика Нини-Мулен.
— Искам Вакханалната царица или отивам в кметството и веднага се омъжвам за Нини-Мулен! — извика Роз-Помпон решително.
— Искаме Вакханалната царица или дворът й ще въстане и ще я открадне — каза друг глас.
— Да я откраднем, да я откраднем — повтори развилнялото се множество.
— Жак, влез сам — каза Вакханалната царица сред ужасните крясъци. После се обърна към свитата си и величествено съобщи. — След десет минути ще дойда при вас.
— Да живее Вакханалната царица! — извика Дюмолен, затрака с кречеталото и се оттегли заедно с всички, а Голчо влезе в стаята.
— Жак, това е сестра ми — каза Цефиза.
— Приятно ми е, че ви виждам, госпожице — каза сърдечно Жак, — и ми е още по-приятно, че ще науча нещо за приятеля си Агрикол. Откакто водя такъв живот, не сме се виждали, но винаги съм го обичал и почитал като добър и благороден човек. Нали вие живеете у тях. Как е той?
— Уви, господине, голямо нещастие сполетя и него, и близките му. Арестуван е.
— Арестуван ли? — извика Цефиза.
— Арестували са Агрикол? Защо? — попита Голчо.
— За политическо престъпление, което не е много сериозно. Имаше възможност да го освободят под гаранция.
— Да, необходими са петстотин франка, зная това — каза Голчо.
— За нещастие, това не можа да стане. Лицето, на което се надяваха…
Вакханалната царица прекъсна Гърбавото и каза на Голчо:
— Жак, чуваш ли, Агрикол е в затвора. Срещу петстотин франка…
— Да, чувам и разбирам. Няма нужда да ми смигаш. Горкото момче. Той издържа майка си.
— Да, господине. Още повече, че баща му се върна от Русия и майка му…
— Ето, госпожице — каза Голчо, прекъсвайки за втори път Гърбавото и й подаде една кесия, — вземете. Тук всичко е платено предварително. В кесията има двадесет и пет или тридесет наполеона. Приятно ми е да услужа с тях на приятел, който е изпаднал в беда. Дайте ги на бащата на Агрикол. Той ще направи каквото трябва и утре синът му ще бъде пред наковалнята. Нещо, което Агрикол обича, за разлика от мен.
— Прегърни ме, Жак — каза Вакханалната царица.
— Ще те прегърна и сега, и винаги — весело каза Жак и взе царицата в прегръдките си.
Отначало Гърбавото се подвоуми, но после реши, че тези пари, които щяха да бъдат пръснати за нищо, можеха да възвърнат живота и надеждата в семейството на Агрикол. Освен това тя не вземаше безвъзмездно петстотинте франка от Жак, а когато ги получеше обратно, те можеха да му свършат по-добра работа. Затова момичето взе кесията и просълзено каза:
— Господин Жак, приемам. Вие сте великодушен и добър. След толкова мъки бащата на Агрикол най-сетне ще има и една утеха. Благодаря ви, благодаря ви!
— Не трябва да ми благодарите, госпожице! Когато човек има пари, те не са само за него, а и за другите.
Отново се разнесоха викове, по-силни от преди, и кречеталото на Нини-Мулен пак затрака.