— Ще я приобщим към всичко, което пожелаете.
Внезапно Вакханалната царица стана, на лицето й се изписа горчива демонична радост в едната си ръка държеше пълна чаша:
— Казват, че холерата крачи насам с яките си ботуши! Пия за нейно здраве! — извика тя. И пи. Въпреки приповдигнатото настроение, тези думи прозвучаха отрезвяващо. Тръпки побиха компанията и почти всички лица се намръщиха.
— Ех, Цефиза… — каза Жак назидателно.
— За холерата! — повтори Вакханалната царица. — Нека подмине всички, които искат да живеят, и нека измори наведнъж онези, които са алчни…
Жак и Цефиза си размениха бързи погледи, без другите да ги забележат, и за известно време царицата остана няма и неподвижна.
— Това е друга работа — поде Роз-Помпон. — За холерата! Нека на света останат само добрите хора.
Макар че разговорът се обръщаше на шега, мрачната сянка все още витаеше. Нини-Мулен реши да смени неприятната тема и извика:
— Да вървят по дяволите мъртвите! Да живеят живите! И тъй като става дума за живи и за добре живеещи, искам да пия за здравето на един скъп на нашата весела царица човек, за здравето на онзи, който днес ни е домакин. За беда не зная уважаемото му име, защото едва тази вечер имах щастието да се запозная с него. Така че той ще ме извини, ако го нарека с прякора му Голчо, който изобщо не оскърбява целомъдрието му, защото и Адам беше гол. Да пием за здравето на Голчо!
— Благодаря, храбрецо — каза Жак. — Ако някога забравя името ви, ще извикам „Пиячо на вино“ и съм сигурен, че веднага ще ми отговорите: „Тук съм!“.
— Тук и никъде другаде — отвърна Дюмулен, козирува с едната ръка, а с другата протегна чашата си.
— Но когато двама души пият заедно, трябва добре да се опознаят — поде сърдечно Голчо. — Казвам се Жак Ренепон.
— Ренепон! — извика Дюмулен, изненадан от фамилията му, макар да беше полупиян. — Вие се казвате Ренепон!?
— Ренепон, разбира се. Защо се учудвате?
— Защото има един древен род с това име. Графовете Ренепон.
— Така ли? — засмя се Голчо.
— Графовете Ренепон, които са и Кардовилски дукове — добави Дюмулен.
— Какво говорите, драги мой? Не виждате ли, че не съм от такъв род? Аз съм обикновен работник, който обича веселбите и гощавките.
— Вие — работник? Това е невъзможно — извика съвсем изумен Дюмулен. — Черпите ни по балтасарски, возите ни в карета с четири коня и сте работник? Кажете ми бързо занаята си и напускам нивата Господня, макар и там да не печеля лошо.
— Да не мислите, че фалшифицирам банкови чекове и пари? — засмя се Жак.
— Е, приятелю, това предположение…
— Допустимо е, ако се съди по начина ми на живот. Успокойте се, пропилявам едно наследство…
— Без съмнение прахосвате наследството на чичо си — каза замислено Дюмулен.
— Бога ми, не зная на кого е.
— Как така не знаете чии пари харчите?
— Първо, трябва да ви кажа, че баща ми беше вехтошар.
— Дявол да го вземе… — каза Дюмулен смутен, въпреки че рядко подбираше приятелите си по чашка. Но когато първата му изненада премина, той подхвана доста учтиво: — Но има вехтошари от сой…
— Шегувате се — каза Жак. — Но може би имате право, защото баща ми не беше обикновен човек. Знаеше гръцки и латински, беше образован и винаги ми е казвал, че няма равен в математиката. Освен това, доста е пътувал…
— Тогава — продължи Дюмулен, който започна да изтрезнява от изненада, — не е изключено да бъде от рода на графовете Ренепон.
— В такъв случай — каза Роз-Помпон, — баща ви е събирал дрипи за хоби.
— Не, не, за бога, правеше го, за да преживява — отвърна Жак. — Но на младини е живял добре, или поне по-добре, отколкото в края на живота си. Баща ми се обърнал към един свой роднина, но той не му дал нищо. Тогава решил да се възползува от гръцкия, от латинския и от математическите си способности, но не му се удало. Изглежда по това време Париж е бил пълен с учени хора. И за да не умре от глад, потърсил спасение във вехтошарството и намерил хляба си. И аз ядох от него цели две години, когато се прибрах при баща си, след смъртта на леля ми, с която живеех на село.
— В такъв случай покойният ви баща е бил истински мъдрец — каза Дюмулен. — Но не мога да разбера откъде сте получил наследство, освен ако не сте го намерил в някоя дрипа.