Един от стражарите почука на вратичката на каретата и рече на Жак:
— Побързайте, синко, остават само пет минути.
— Е, смелост, скъпа моя — каза Жак.
— Бъди спокоен, ще имам смелост.
— Няма ли да се качиш горе?
— Не — каза Цефиза. — Стига с тези веселби.
— Всичко е предплатено. Ще кажа на прислужника да им съобщи да не ни чакат. Много ще се изненадат, но ми е все едно…
— Да можеше да дойдеш с мен до дома — каза Цефиза. — Човекът ще позволи. Не бива да отиваш в затвора с тези дрехи.
— Да, той би приел да дойде с нас, но няма да можем да си кажем нищо повече пред него. Запомни добре какво ми обеща, Цефиза. Тези думи са важни и за теб, и за мен — продължи Жак прочувствено. — Още днес се залови за работа. Зная, че това ще бъде трудно и безрезултатно, но не се двоуми, защото скоро ще забравиш този урок. А ти сама казваш, че после ще стане късно и ще свършиш тъй, както свършиха толкова други нещастници. Разбираш ме, нали?
— Разбирам те… — отвърна Цефиза и се изчерви, — но сто пъти бих предпочела да умра, отколкото да живея такъв живот.
— И имаш право — прибави Жак замислено, — но в такъв случай аз ще ти помогна да умрем заедно.
— Зная, Жак — отговори Цефиза, прегърна възхитена любовника си и тъжно каза: — Видя ли как предчувствувах всичко преди малко. Затова се усетих ужасно тъжна насред веселбата, без да зная защо, и пих за холерата дано ни умори и двамата наведнъж.
— Кой знае дали холерата няма да дойде — подхвана Жак — и да ни отърве поне от разноските по въглищата, с които ще се отровим и които едва ли ще имаме пари да купим…
— Само едно мога да ти кажа, Жак, винаги съм готова да живеем и да умрем заедно.
— Хайде, избърши си очите — каза той трогнат до дъното на душата си. — Нека не вършим детинщини пред хората.
След малко каретата се отправи към дома на Жак, където той се преоблече преди да отиде в затвора.
А сега нека повторим онова, което казахме за сестрата на Гърбавото, защото има неща, които си струва да повтаряме десетки пъти. Едно от най-ужасните последствия на несправедливо уредения труд е недостатъчната заплата.
Недостатъчната заплата принуждава повечето момичета да търсят лесен начин за живот като влизат в любовни връзки, които ги развращават. Те приемат малки суми, които заедно с припечеленото от труда, им помагат да преживяват. Но понякога напълно изоставят работата и започват да живеят с онзи, когото са си избрали, както сестрата на Гърбавото. Ако той е в състояние да покрива двойните разноски, в периода на удоволствия и безделие те веднъж завинаги се заразяват от неизцелимата болест на леността.
Това е първата фаза на нравственото падение, натрапено от престъпното нехайство на обществото на безброй момичета, които са имали първоначално вродено чувство за свян, справедливост и честност. Обикновено след известно време любовникът им ги изоставя, особено ако станат майки. В други случаи безумното разсипничество отвежда непредвидливите в затвора и тогава госпожицата остава сама, захвърлена, без средства за препитание. Онези, които са успели да опазят смелостта и душата си непокварени, отново се залавят за работа, но много малко от момичетата с подобна съдба са способни на това.
Повечето, подтиквани от бедността и от навика си да живеят леко и безгрижно, изпадат в крайно унижение.
А за това унижение е по-справедливо да бъдат оплаквани, отколкото осъждани, защото първопричината за тяхното падение е недостатъчното възнаграждение на труда им или липсата на каквато и да било работа.
Друга, достойна за съжаление последица от неуредения труд на мъжете, освен недостатъчната заплата, е огромното отвращение, което те почти винаги изпитват към налаганата им работа.
Това е лесно обяснимо. Кой се е постарал да направи труда привлекателен било чрез разнообразие в работата, било чрез възнаграждения за насърчаване, било чрез похвала или награда, съразмерна с приходите в резултат на ръчно производство, било чрез надеждата, че след дългогодишния труд някой ще се погрижи за здравето на работника? Никой. Отечеството ни не се тревожи, нито се интересува от нуждите и правата им.
А само в промишлеността има толкова монтьори и работници, които са подложени на много по-големи опасности, отколкото войниците по време на сражение. Всеки момент може да избухне някоя от парните машини или да те закачи някое от ужасните зъбчати колела на механизмите. Но тези работници развиват рядко практическо умение и правят на промишлеността, а следователно и на страната, неоспорима услуга с дългия си и почтен трудов живот, ако не са загинали при избухването на парен котел или не са се лишили от някой крайник, откъснат от железните зъби на машината. В такъв случай работникът получава ли възнаграждение поне равно на войнишката награда за похвалното, но безплодно мъжество, а именно — място в пансион за инвалиди! Не! Интересува ли се от това отечеството? Пък и жестокостта на фабриканта оставя осакатения, неспособен на труд работник да умре в някоя мизерна дупка.