На богатите фабрикантски празненства никога не се канят поне най-способните работници, които са изтъкали чудесни платове, изковали са и са украсили лъскави оръжия, изработили са златни и сребърни чаши, създали са от абанос и от слонова кост мебели, сътворили са истинско изкуство от благородни метали и скъпоценни камъни.
Те остават затворени в тясната си стаичка сред нещастната си изгладняла челяд и едва преживяват от мизерната заплата, макар всеки да признава, че поне на половина е спомогнал да се сдобие отечеството с тези чудеса, които са негово богатство, негова слава и негова гордост.
Един министър на търговията, който що-годе разбира от високия си пост и от задълженията си, би трябвало да поиска от всяка фабрика, изложила изделията си на тези пищни тържества, да посочи най-заслужилите майстори, които да представят работническата класа на панаирите. И ако господарят поднесе наградите и публичните отличия на избрания от другарите му работник като на един от най-честните, най-трудолюбивите и най-умелите от своето съсловие, това би било благороден и насърчителен пример.
Тогава безпринципната неправда ще изчезне, тогава благородната и възвишена цел ще стимулира дарбите на работника и той ще има полза да се труди по-добре.
Разбира се, с уменията, капиталите, рисковете и благотворителните заведения, които понякога открива, фабрикантът има законно право на отличията, с които го обсипват. Но защо работникът трябва да бъде лишен от тези възнаграждения, които оказват толкова силно въздействие върху него? Нима във войската награждават само генералите и офицерите? След справедливото награждаване на началниците на тази могъща плодовита промишлена войска, защо да не се помисли и за войниците й? Защо за тях никога няма бляскава награда или утешителна и благосклонна дума от височайши уста?
Защо в края на краищата във Франция да няма нито един удостоен работник за неговото ръчно произведение, за неговата смелост на дългогодишното му трудово поприще? За него това би било двойно заслужено и справедливо. Но за своя занаят и за сръчността си смиреният работник получава само забрава, несправедливост, бездушие и презрение.
Ето защо в резултат на всеобщата незаинтересованост, която често е по-тежка от егоизма и жестокостта на неблагодарните господари, работниците се намират в плачевно положение. Някои от тях, въпреки непрестанния си труд, живеят в лишения и умират преждевременно, почти винаги прокълнати от обществото, което нехае за тях. Други се опитват да удавят за малко теглото си в безпросветно пиянство. А мнозинството, несещащо нито облага, нито напредък, нито нравствена и материална подкрепа за по-резултатен или по-качествен труд, се ограничава да изработва само толкова, колкото да припечели хляба си. Нищо не ги привързва към работата им, защото нищо и никой не почита, не прославя и не въздига труда им. Нищо не ги предпазва от примамките на леността, и когато намерят начин да преживеят известно време мързелувайки, те бавно се отдават на навика на безделието и безпътството. Понякога най-низки страсти завинаги попарват дори онези натури, които са водили честен и праведен живот, само защото не се е намерил един покровител или настойник, който да подкрепи, да насърчи и да възнагради първите им стремежи към ползотворен труд.
А сега нека тръгнем по следите на Гърбавото. След като посети лицето, за което обикновено работеше, тя се отправи към улица „Вавилонска“, в двореца, където живееше Адриана Кардовил.
X част
Манастирът
I глава
Флорин
В момента, когато Вакханалната царица и Голчо приключваха толкова тъжно с най-веселия период от живота си, Гърбавото стигна до вратата на двореца на улица „Вавилонска“. Преди да позвъни, младата шивачка избърса сълзите си. На главата й се стовари ново нещастие. От гостилницата тя отиде при лицето, което обикновено й даваше работа, но сега то отказа под предлог, че жените от затвора могат да извършат същото, като му спестяват една трета от заплащането. Това бе последният източник на работа за Гърбавото и тя се съгласи да работи на по-ниска цена, но дрехите вече бяха дадени и младата шивачка не можеше да разчита в близките петнадесет дни на нов ангажимент. Положението, в което изпадна клетницата, е ясно за всички, защото, останала без работа, тя трябваше или да проси, или да умре от глад, или да краде.