— Как? Господин Агрикол има важно съобщение за моята господарка?
— Да, госпожице. Но господин Агрикол не знае за нещастието, което сполетя госпожица Кардовил.
— Наистина, тази лудост я обзе толкова неочаквано — отвърна Флорин и сведе очи, така че нищо да не се разбере от погледа й.
— Сигурно е така — продължи Гърбавото, — защото, когато Агрикол видя за пръв път госпожица Кардовил, беше възхитен от красотата, деликатността и добротата й.
— Както всички, които се срещаха с господарката ми — каза нажалено Флорин.
— Когато тази сутрин отидох при баща му, за да предам заръката на Агрикол, той вече беше излязъл, защото има големи неприятности. Но писмото на моя брат ми се стори толкова бързо и важно за госпожица Кардовил, която се показа твърде великодушна към него, че дойдох сама.
— За беда госпожицата, както знаете, вече не е тук.
— Но няма ли някой близък, на когото поне да предам чрез вас, че Агрикол иска да съобщи нещо важно за госпожица Кардовил?
— Странно нещо — каза Флорин и без да отговори на въпроса на Гърбавото попита: — А вие изобщо ли не знаете за какво става дума?
— Не, госпожице. Но познавам Агрикол. Той е честен и открит и човек без колебание може да вярва на думите му. Освен това, каква полза ще има да…
— Боже мой! — извика Флорин, сякаш внезапен лъч освети съзнанието й, и прекъсна Гърбавото, — сега си спомням, че когато го заловиха в скривалището, аз случайно се оказах там и господин Агрикол бързо ми пошушна: „Съобщете на великодушната си господарка, че може би добрината й към мен ще бъде възнаградена и че пребиваването ми в скривалището може да не се окаже безполезно…“ Само това успя да ми каже и го отведоха. Признавам, че сметнах всичко това за опит да благодари на госпожицата или поне да й даде доказателство, че някога ще й се отплати за добрината. Но като го сравнявам с писмото му… — каза Флорин и се замисли.
— Наистина — продължи Гърбавото, — сигурно има някаква връзка между престоя му в скривалището и важните неща, които иска да разкрие на господарката ви или на някой неин роднина.
— Там отдавна не е живял, нито пък е влизал някой — каза Флорин. — Може би господин Агрикол е намерил или е видял нещо, което интересува господарката ми.
— Ако писмото на Агрикол не ми се бе сторило спешно, нямаше да дойда. Той сам щеше да се яви, щом излезе от затвора. А това ще стане скоро, благодарение на щедростта на един негов приятел. Но понеже не знаех дали ще го освободят под гаранция още днес, дойдох да изпълня заръката му, тъй като го сметнах за свой дълг заради великодушието и добрината на вашата господарка.
Като всички, у които понякога се пробуждат добрите чувства, Флорин се утешаваше, че ще извърши едно добро, без да пострада, т.е. без да се излага на неминуемото отмъщение на хората, от които зависеше. Благодарение на Гърбавото й се падаше възможност да направи по всяка вероятност голяма услуга на господарката си. Тя познаваше омразата на госпожа Сен-Дизие към внучката й и за да предотврати опасностите при положение, че важното откритие на Агрикол стане достояние на други хора, Флорин каза заговорнически на Гърбавото:
— Слушайте, госпожице. Ще ви дам един съвет, който струва ми се, ще бъде полезен за клетата ми господарка. Но всичко това може много да ми навреди, ако не ме послушате.
— Защо, госпожице? — попита Гърбавото и изгледа смаяно прислужницата.
— Агрикол не бива да доверява тези важни неща на никой друг, освен на госпожица Кардовил. Това е само в неин интерес.
— Но ако не може да се срещне с госпожицата, защо да не ги разкрие пред близките й?
— Точно пред тях не трябва да казва абсолютно нищо. Госпожица Адриана може да се излекува. Тогава господин Агрикол ще й съобщи. Пък дори и никога да не оздравее, кажете на брат си, че ще бъде много по-добре да запази тайната, отколкото да я разкаже и да подпомогне неприятелите на господарката ми. Нещо, което, вярвайте ми, и без това ще стане.
— Разбирам ви, госпожице — каза натъжено Гърбавото. — Близките на вашата господарка не я обичат и ще започнат да я преследват, нали?
— Сега не мога да ви кажа нищо повече. Що се отнася до мен, моля ви, закълнете ми се, че ще поискате обещание от Агрикол да не казва на никого за вашето идване тук и за съвета, който ви дадох. От вашето благоразумие зависи щастието…, не щастието — каза скръбно Флорин, сякаш отдавна се бе отказала от надеждата да живее щастливо, — а спокойствието на моя живот.