— Не се тревожете — каза Гърбавото изненадана и разчувствана от тъжното изражение на Флорин. — Няма да се окажа неблагодарна. Освен Агрикол, никой няма да разбере, че съм се срещала с вас.
— Благодаря ви, госпожице — каза сърдечно Флорин.
— Вие ли ми благодарите? — отвърна Гърбавото, учудена от сълзите, които плуваха в очите на Флорин.
— Да, на вас дължа краткото щастие да извърша една добрина на милата ми господарка, без да се излагам на опасност и да увеличавам скръбта, която вече ме измъчва…
— Вие сте нещастна!
— Учудвате се, но повярвайте ми, че каквато и да е вашата участ, на драго сърце бих я заменила с моята — почти неволно възкликна Флорин.
— Уви, госпожице — каза Гърбавото, — вие явно имате много добро сърце и аз никога не бих ви пожелала да ви застигне моята съдба. Особено онова, което ми се случи днес…
— Какво искате да кажете?
— Да знаете, госпожице, колко е ужасно да имате едно-единствено средство за прехрана и да го загубите ненадейно.
— Боже мой, до там ли сте стигнала? — възкликна Флорин и погледна съчувствено Гърбавото.
Младата шивачка наведе глава и нищо не отговори. Голямото й честолюбие я накара да се разкая, че бе издала тайната си, която приличаше на оплакване и за която заговори без да иска, като се замисли за ужасното си положение.
— Ако е така — поде Флорин, — от все сърце ви съжалявам, но не зная дали моето нещастие не е по-голямо от вашето — тя се позамисли и изведнъж извика: — Добре, че се сетих. Ако нямате работа и средства за прехрана, мисля, че ще мога да ви намеря нещо.
— Наистина ли, госпожице? — замря Гърбавото. — Никога не бих се осмелила да ви поискам такава услуга, която ще ме спаси от гладна смърт. Но като виждам великодушието ви, струва ми се, че мога да ви кажа истината. Тази сутрин изгубих една много скромна работа, от която печелех по четири франка седмично.
— Четири франка седмично!? — извика Флорин, сякаш не вярваше на ушите си.
— Разбира се, това е много малко — продължи Гърбавото, — но ми стигаше. За нещастие, лицето, за което работех, намерило хора, които ще му вършат същата работа за по-малко пари.
— Четири франка седмично! — повтори Флорин ужасно разстроена от подобна оскъдица и от покорството на това момиче пред съдбата. — Щом е така, ще ви изпратя при едни хора, които ще ви намерят работа със заплащане два франка на ден.
— Възможно ли е да се печелят по два франка на ден?
— Естествено. Само че ще трябва да работите у тях по цял ден, освен ако не предпочитате да ви наемат като прислужница.
— Моето положение не ми дава право да слушам честолюбието си — каза Гърбавото плахо, но с достойнство. — Но предпочитам да работя за по-малко пари, само че у дома си.
— За беда, ще трябва да работите у тях — каза Флорин.
— Тогава няма на какво да разчитам — отвърна смутено Гърбавото. — Не че се отказвам да работя на ден, защото преди всичко трябва да се живее. Но от прислужниците се иска да бъдат облечени ако не богато, то поне прилично. И без да се срамувам от сиромашията си, защото тя е честна, ви казвам, че не мога да бъда облечена по-добре, отколкото съм облечена сега.
— Нека това не ви тревожи — каза оживено Флорин, — ще ви дадат прилично облекло.
Гърбавото я изгледа още по-учудено, защото предположенията й надминаваха всякакви надежди на една надничарка и изобщо не бяха за вярване.
— Но — поде тя свенливо, — защо ще са толкова щедри към мен, госпожице? С какво мога да заслужа тази висока заплата?
Флорин настръхна. Искреното й сърце, вродената й доброта и желанието й да помогне на Гърбавото, чиято смиреност и покорство живо я заинтересуваха, я бяха накарали да направи това неразумно предложение. Но тя знаеше на каква цена Гърбавото щеше да получи всички облаги, за които й говореше, и едва сега се попита дали младата шивачка ще приеме подобно условие. За беда Флорин беше отишла доста далеч, ала не се решаваше и осмеляваше да каже всичко на Гърбавото. Впрочем, тя сметна, че трябва да остави нещата на съвестта на младата шивачка. И понеже съгрешилите не са твърде разположени да вярват в непогрешимостта на другите, тя си каза, че отчаяното положение, в което бе изпаднала Гърбавото, може би ще я направи по-малко чувствителна. Затова продължи:
— Разбирам, госпожице, че се изненадвате от предложенията, които надминават вашите очаквания. Но трябва да ви кажа, че тук става дума за едно благотворително заведение, което е определено да дава работа или да устройва жени, изпаднали в нужда. То се казва „Света Богородица“ и негово задължение е да им намира място като прислужници или като надничарки. Управителите на това заведение са толкова милостиви, че ако онези, които назначават на своя глава, не са достатъчно прилично облечени, за да изпълняват дадена работа, те им дават и малко дрехи.