Това съвсем правдоподобно обяснение за високите заплати задоволи Гърбавото, защото преди всичко ставаше дума за благотворителна работа.
— Сега разбирам, госпожице — каза момичето, — само че аз нямам никаква препоръка, която да ме предложи на милостивите лица, управляващи това заведение.
— Вие страдате, вие сте трудолюбива и честна, а това е достатъчна препоръка. Само че трябва да ви предупредя, че ще се интересуват дали изпълнявате добросъвестно всичките си християнски задължения.
— Никой не обича и не благославя Бога повече от мен — каза Гърбавото със смирение и непоколебимост, — но изпълнението на някои задължения е работа на съвестта. Ако се изисква такова нещо, предпочитам да се откажа от покровителството, за което ми говорите…
— Съвсем не. Само ви предупредих, че лицата, които ръководят това дело, са много набожни, та да не се изненадате от въпросите им. Освен това нищо не губите, ако опитате. Ако техните предложения са изгодни за вас, ще ги приемете. Ако ви се стори, че ограничават свободата на съвестта ви, ще ги отхвърлите. Това няма да влоши положението ви.
Гърбавото нямаше с какво да оспори последното заключение. То й даваше свобода на действие и разпръскваше всякакво недоверие, затова момичето каза:
— Приемам предложението ви, госпожице, и ви благодаря от цялото си сърце. Но кой ще ме представи?
— Аз. И ако искате — още утре.
— Но може би ще искат някакви подробности за мен…
— Сигурна съм, че уважаемата Света-Перпетуа, настоятелката на манастира „Света Богородица“, ще ви оцени без допълнителни сведения. В обратен случай ще ви попита, ако иска да узнае нещо повече, и вие лесно ще можете да я удовлетворите. И така, уговорихме се за утре.
— Тук ли да дойда, госпожице?
— Не, казах ви, че никой не трябва да знае за идването ви. Ако дойдете още веднъж, може да се разчуе и да се усъмнят. Аз ще ви взема с карета. Къде живеете?
— На улица „Brise-Miche“ №3. Нали ще си направите този труд, госпожице. Достатъчно е да помолите бояджията, който е и портиер, да ми съобщи. Попитайте за Гърбавото.
— Гърбавото ли? — извика Флорин смаяна.
— Да, госпожице, — отвърна шивачката с тъжна усмивка, — всички ме наричат така. Заради смешния ми недостатък, който е и причина за прякора ми — добави Гърбавото и не можа да сдържи сълзите си. — Страх ме е да отида на работа в чужда къща. Има толкова хора, които се подиграват с човека, без да се интересуват колко го нараняват! Но сега не бива да се двоумя — каза момичето и избърса очите си, — ще се покоря на съдбата.
Флорин се натъжи, хвана Гърбавото за ръка и рече:
— Не се разстройвайте, има нещастия, които будят съжаление, а не смях. Мога ли да ви попитам как е истинското ви име.
— Казвам се Магдалина Соливо. Но вие, госпожице, трябва да попитате за Гърбавото, защото ме познават само под това име.
— И така, утре по обяд ще дойда на улица „Brise-Miche“.
— Ах, госпожице, не зная как да ви благодаря за добрината.
— Оставете това. Имам само едно желание — да ви бъда полезна и вие сама ще се убедите. А на Агрикол не отговаряйте. Изчакайте го да излезе от затвора и тогава му кажете, че трябва да пази тайната си, докато се срещне с клетата ми господарка…
— Къде е сега уважаемата госпожица?
— Не знам… Не зная къде я заведоха, когато изгуби ума си. И така, утре ме очаквайте.
— Добре — каза Гърбавото.
Читателят не е забравил, че в манастира „Света Богородица“, където Флорин щеше да отведе Гърбавото, бяха затворени дъщерите на маршал Симон и че наблизо се намираше лудницата, в която откараха Адриана Кардовил.
II глава
Настоятелката Света-Перпетуа
Манастирът „Света Богородица“ беше стара и голяма сграда, чиято обширна градина гледаше към булеварда на болницата — едно от най-пустите места в Париж, особено по онова време.